Байрън се извини, стана от масата и се отправи към миниатюрната баня на Мередит. Щом чу, че вентилатора се включи, Мередит остави вилицата си на масата и погледна право в Ариа.
— Знам какво си мислиш — каза с равен глас, като потъркваше с палец розовата татуировка на китката си. — Мразиш ме заради това, че баща ти е с мен. Но по-добре свиквай, Ариа. Двамата с Байрън ще се оженим веднага, щом приключи разводът му.
Една недосдъвкана хапка попадна в кривото гърло на Ариа. Тя се разкашля и опръска цялата маса. Мередит отскочи с ококорени очи.
— Явно нещо, което си яла, не ти е понесло — превзето се усмихна тя.
Ариа отмести поглед с пламнало гърло. Определено нещо не й понасяше, но това не беше супата на лошата вещица.
6
Емили е просто една сладка, невинна девойка
— Хайде де! — настоя Аби, докато дърпаше Емили след себе си през двора. Слънцето се скриваше зад равния хоризонт на Айова и всякакви дългокраки буболечки излизаха наяве, готови за игра. Очевидно Емили, Аби и двамата по-големи братовчеди на Емили, Мат и Джон, също излизаха за игра.
Четиримата спряха на края на пътя. Мат и Джон бяха съблекли обикновените бели тениски и бяха навлекли торбести дънки и тениски с бирени щампи. Аби придърпа нагоре впитото си бюстие и провери червилото си в малко огледалце. Емили бе облечена със същите дънки и тениска, с които беше пристигнала, и се чувстваше безлична и парцалива — както, всъщност, обикновено се чувстваше и в Роузууд.
Емили погледна през рамо към къщата. Всичките й лампи бяха угасени, но кучетата продължаваха да обикалят като луди из двора, а лошата коза все още стоеше завързана с верига към оградата, подрънквайки от време на време звънчето на шията си. Истинско чудо бе, че Хелене и Алън не бяха окачили звънчета и на вратовете на децата си.
— Сигурни ли сте, че това е добра идея? — попита тя на глас.
— Всичко е наред — отговори Аби, като разклати големите халки на ушите си. — Мама и татко си лягат точно в осем, като по часовник. Така става, като се събуждаш в четири сутринта.
— От един месец излизаме така и нито веднъж не са ни хващали — увери я Мат.
Внезапно на хоризонта се появи един сребрист пикап, обгърнат от облаци прах. Намали и спря пред тях. От него се разнасяше силна миризма на ментови цигари и някаква хип-хоп песен, която Емили не можа да познае. Тъмнокосо момче, което приличаше на Ноъл Кан, махна на братовчедите й, след което се усмихна на Емили.
— Така-а-а… Значи това е вашата братовчедка, а?
— Точно така — потвърди Аби. — Тя е от Пенсилвания. Емили, това е Дайсън.
— Скачайте вътре. — Дайсън потупа по седалката. Аби и Емили се настаниха отпред, а Джон и Мат се покатериха отзад в каросерията.
Докато се отдалечаваха по пътя, Емили погледна още веднъж към фермата, която изчезваше в далечината, и я обзе безпокойство.
— И така, какво те води във великолепния Адамс? — Дайсън чевръсто смени скоростите.
Емили погледна към Аби.
— Нашите ме пратиха тук.
— Изгонили са те от къщи?
— Абсолютно — прекъсна ги Аби. — Чух, че си истинска бунтарка. — Тя погледна към Дайсън. — Емили живее на ръба.
Емили сподави един кикот. Единственото бунтарско нещо, което беше направила пред Аби, беше, че отмъкна допълнително няколко шоколадови бисквитки за десерт. Тя се чудеше дали братовчедите й знаеха защо, всъщност, родителите й я бяха пратили тук в изгнание. Най-вероятно не — за тях думата лесбийка сигурно беше равносилна на ругатня.
След няколко минути поеха по един изровен път и стигнаха до огромен, боядисан в оранжев цвят силоз, след което паркираха на поляната до една кола, на чиято броня беше лепнат стикер с надпис „АЗ ИГРАЯ ЗА ХУТЪРС“. Двама бледолики дългуча изскочиха от един червен пикап и се поздравиха с две мускулести момчета с рошави коси, които слязоха от черен додж рам. Емили се подсмихна. Винаги бе смятала, че използването на определението „царевични кочани“ за живеещите в Айова е просто клише, но в този момент просто не можеше да се сети за друго по-точно определение.