Аби стисна ръката на Емили.
— Процентното съотношение между момчетата и момичетата тук е четири към едно — прошепна тя. — Така че със сигурност ще си намериш някой тази вечер. Аз винаги успявам.
Значи Аби не знаеше за Емили.
— О! Страхотно. — Тя се опита да се усмихне. Аби й намигна и скочи от пикапа. Емили тръгна след останалите към силоза. Във въздуха миришеше на парфюм „Клиник Хепи“, бира и суха трева. Когато влезе вътре, тя очакваше да види бали сено, някое друго домашно животно и, може би, някоя обикновена дървена стълба, която да води към спалнята на някое странно момиче, точно както в „Предизвестена смърт“. Вместо това силозът бе почистен и от тавана висяха коледни лампички. Край стените бяха наредени лилави плюшени диванчета — Емили зърна една диджейска маса в ъгъла и купчина огромни бирени бурета, струпани отзад.
Аби, която вече се беше снабдила с чаша, придърпа няколко момчета към Емили. Дори и да живееха в Роузууд, те щяха да са сред най-популярните в града — имаха бухнали коси, ъгловати лица и блестящи бели зъби.
— Брет, Тод, Хави… това е братовчедка ми Емили. Тя е от Пенсилвания.
— Здрасти — каза Емили, като се ръкуваше с момчетата.
— Пенсилвания. — Момчетата кимаха с разбиране, сякаш Аби беше казала, че Емили идва от Страната на дивия секс.
Аби се отдалечи с едно от момчетата, а Емили се запъти към буретата. Тя се нареди на опашката зад двама руси момче и момиче, които се бяха вкопчили един в друг. Диджеят беше надул Тимбаланд, който за момента бе най-популярният и в Роузууд. Всъщност хората в Айова не изглеждаха кой знае колко по-различни от тези в нейното училище. Всички момичета носеха дънкови поли и обувки с високи остри токчета, а момчетата обличаха торбести дънки и свръх големи суитчъри, и изглежда обичаха да експериментират с лицевото си окосмяване. Емили се зачуди дали всички те ходят на училище, или също се обучават вкъщи.
— Ти ли си новата?
Високо момиче с платиненоруса коса, облечено с раирана туника и тъмни дънки стоеше до нея. Тя имаше широките рамене и бойната стойка на професионална волейболистка, и носеше по четири обици на всяко ухо. Но в кръглото й лице, ясни сини очи и малки хубави устни имаше нещо много сладко и прямо. И за разлика от почти всички останали момичета в силоза, край нея нямаше момче, което да се опитва да се докопа до гърдите й.
— Ами да — отговори Емили. — Пристигнах днес.
— И си дошла от Пенсилвания, нали? — Момичето сложи ръце на хълбоците си и я изгледа изпитателно. — Била съм там веднъж. Ходихме до площад „Харвард“.
— Мисля, че имаш предвид Бостън, в Масачузетс — поправи я Емили. — „Харвард“ се намира там. В Пенсилвания е Филаделфия. Камбаната на свободата, Бен Франклин, такива неща.
— О!… — Лицето на момичето изведнъж увехна. — Значи не съм ходила в Пенсилвания. — Тя наведе глава към Емили. — И така. Ако беше бонбон, какъв вид щеше да си?
— Моля? — примигна Емили.
— Хайде де — смушка я момичето. — Аз щях да бъда „М&М“.
— Защо? — попита Емили.
Момичето сведе поглед съблазняващо.
— Защото ще се разтопя в устата ти, разбира се. — Отново я смушка. — Ами ти?
Емили сви рамене. Това беше най-странният въпрос, който бе получавала при запознаването си с някого, но някак си й хареса.
— Никога не съм се замисляла за това. Карамелен?
Момичето яростно тръсна глава.
— Не можеш да бъдеш карамелен бонбон. Той прилича на дълга курешка. Ти трябва да бъдеш нещо много по-секси от това.
Емили много бавно си пое дъх. Нима това момиче флиртуваше с нея?
— Ъ-ъ-ъ, мисля, че първо трябва да науча името ти, преди да започнем да си говорим за… секси бонбони.
Момичето протегна ръка.
— Аз съм Триста.
— Емили. — Докато се ръкуваха, Триста прокара палец по дланта на Емили. През цялото време не свали поглед от лицето й.
Може би това бе един от начините хората от Айова да си казват „здрасти“.
— Искаш ли бира? — избъбри Емили, като се извърна към буретата.
— Абсолютно — каза Триста. — Позволи ми, обаче, аз да ти налея, Пенсилвания. Сигурно нямаш представа как да работиш с помпичката. — Емили наблюдаваше отстрани, докато Триста напомпа дръжката няколко пъти и остави бирата да се излива в чашата й, без да се получи почти никаква пяна.
— Благодаря — каза Емили, като отпи от чашата си.