Тя бързо стигна до болницата и хукна по стълбите към третия етаж, където се намираше интензивното отделение. Там пациентите бяха разположени в кръг, разделени само от завеси. В средата стоеше продълговато бюро във формата на „V“. Ариа мина покрай една възрастна чернокожа жена, която изглеждаше мъртва, един мъж с посребряла коса и медицинска яка на шията, и една четирийсетгодишна жена, която изглеждаше изтощена и тихо си мърмореше нещо. Отделението, в което лежеше Хана, се намираше по-надолу по коридора. С дългата си блестяща коса, гладка кожа и стегнато младо тяло, Хана определено нямаше вид на човек, чието място е в интензивното. Малкото й отделено пространство бе изпълнено с цветя, кутии с шоколадови бонбони, купчини списания и плюшени играчки. Някой й беше купил голямо бяло мече, облечено в щампована туника. Когато Ариа погледна към етикета на плюшената му лапичка, видя, че името му е Диана фон Фюретсемечо. На ръката на Хана бе сложен съвсем нов бял гипс. Лукас Бийти, Мона Вандерваал и родителите на Хана вече се бяха разписали върху него.
Лукас седеше в един жълт пластмасов стол до леглото на Хана, а в скута му се мъдреше списание „Тийн Воуг“.
— Дори краката с пастелен цвят могат да спечелят от бронзиращия мус „Ланком Солей Флаш“, който гарантира на кожата дискретна лъскавина — прочете той и си наплюнчи пръста, за да отгърне страницата. Щом забеляза Ариа, той млъкна и лицето му придоби смутено изражение. — Лекарите казаха, че е хубаво да й говорим — че тя може да ни чува. Но вероятно есента не е подходящото време да й говоря за бронзиращи мусове. Дали вместо това да не й прочета статията за Коко Шанел? Или другата, за новите стажанти в „Тийн Воуг“? Казват, че са по-добри от момичетата в „Хилс“
Ариа погледна към Хана и усети буца в гърлото си. Метални решетки ограждаха леглото й, сякаш се намираше в детско креватче и имаше опасност да се претърколи. По лицето й се виждаха позеленели отоци, а очите й изглеждаха като запечатани. За пръв път в живота си Ариа виждаше пациент в кома отблизо. Апаратът, който отчиташе сърцебиенето и кръвното налягане на Хана, започна да издава постоянни звуци — бийп, бийп, бийп. Ариа почувства безпокойство. Тя не можеше да не си представи как бипкането изведнъж преминава в постоянен равен звук, какво винаги се случваше във филмите, когато някой умира.
— Лекарите казаха ли каква е прогнозата й? — попита Ариа с треперещ глас.
— Ами, ръката й потрепваше. Ето така, виждаш ли? — Лукас посочи дясната ръка на Хана, онази с гипса. Ноктите й имаха вид на лакирани с блестящ коралово червен лак. — Което изглежда обещаващо. Но лекарите казват, че може и нищо да не означава — те все още не знаят дали има някакво мозъчно увреждане.
Стомахът на Ариа се сви.
— Аз обаче се опитвам да мисля позитивно. Потрепването означава, че тя скоро ще се събуди. — Лукас затвори списанието и го остави на леглото до Хана. — И очевидно част от записите на мозъчната й дейност показват, че може би е била будна по някое време през нощта, но никой не го е видял. — Той въздъхна. — Отивам да си взема една газирана вода. Искаш ли нещо?
Ариа поклати глава. Лукас стана от стола и Ариа зае мястото му. Преди да излезе от стаята, той потропа с пръсти по рамката на вратата.
— Чу ли, че в петък ще се проведе нощно бдение за Хана?
Ариа сви рамене.
— Не смяташ ли, че е много странно да се проведе в кънтри клуб!
— Донякъде — прошепна Лукас. — Или пък е подходящо.
Ухили се на Ариа и излезе. Докато той натискаше бутона за автоматично отваряне на вратата на интензивното, за да излезе в коридора, Ариа се усмихваше. Тя харесваше Лукас. Изглежда той се отнасяше към претенциозните роузуудски глупости със същото пренебрежение като нея. И определено беше добър приятел. Ариа нямаше представа как е успял да се измъкне от училище за толкова време, че да остане при Хана, но беше много мило, че някой седи при нея.
Ариа се пресегна и докосна ръката й, а пръстите на Хана се свиха около нейните. Ариа изненадано дръпна ръката си, след което се наруга. Та Хана не беше мъртва. Ариа не беше стиснала ръката на труп, че да се стряска от това, че трупът е стиснал нейната.
— Добре, ще дойда този следобед и ще прегледаме всички снимки заедно — чу се глас зад гърба й. — Така става ли?
Ариа се извърна рязко, като едва не падна от стола. Спенсър затвори телефона си и извинително й се усмихна.