— Извинявай. — Тя завъртя очи. — Не могат да направят годишника без мен. — Погледна към Хана и пребледня. — Дойдох веднага, щом започна междучасието. Как е тя?
Ариа сви юмруци толкова силно, че палецът й странно изпука. Беше невероятно как въпреки случилото се Спенсър продължава да ръководи хиляди комитети и дори намира време да се появи на първа страница на „Филаделфия Сентинъл“. Въпреки че Уайлдън повече или по-малко бе оневинил Спенсър, нещо у нея караше Ариа да страни.
— Къде беше? — попита тя с остър глас.
Спенсър отстъпи назад, сякаш Ариа й беше зашлевила шамар.
— Трябваше да замина с родителите си. В Ню Джърси. Върнах се веднага щом можах.
— Получи ли съобщението на А. в събота? — поиска да разбере Ариа. — Тя знаеше твърде много?
Спенсър кимна, но не каза нищо. Заигра се с пискюлите на чантата си от туид и внимателно огледа цялата медицинска техника около Хана.
— Хана успя ли да каже кой е? — попита Ариа.
Спенсър се намръщи.
— Кой е?
— А. — Спенсър изглеждаше объркана и Ариа усети как в нея се надига раздразнение. — Спенсър, Хана знаеше кой е А. — Тя я изгледа внимателно. — Хана не ти ли каза с кого отива да се срещне?
— Не. — Гласът на Спенсър се пречупи. — Каза само, че има да ми каже нещо важно. — Тя изпусна една дълга въздишка.
Ариа се сети за ужасените ококорени очи на Спенсър, които надничаха между дърветата зад „Роузууд дей“.
— Да знаеш, че те видях — изтърси тя. — Видях те в събота в гората. Ти просто… си седеше там. Какво правеше?
Лицето на Спенсър изгуби всичкия си цвят.
— Бях уплашена — прошепна тя. — През живота си не съм виждала нещо толкова страшно. Не мога да си представя, че някой наистина иска да причини нещо такова на Хана.
Спенсър изглеждаше ужасена. Внезапно Ариа усети как подозрителността я напуска. Тя се зачуди какво би си помислила Спенсър, ако разбере, че Ариа бе решила, че тя е убиецът на Али и дори е споделила тази своя теория с Уайлдън. Сети се за осъдителните му думи: С това ли се занимават напоследък роузуудските момичета? Да потопяват старите си дружки за убийство? Може би Уайлдън беше прав: Спенсър е участвала в някои от училищните пиеси, но не беше чак толкова добра актриса, че да убие Али, да се върне в хамбара и да убеди другите й най-добри приятелки, че е невинна, че не знае нищо и е също толкова уплашена.
— И аз не мога да си представя, че някой може да й го причини — тихо каза Ариа. — В събота разбрах нещо. Мисля… Мисля, че когато бяхме в седми клас, Али и Иън Томас са имали връзка.
Спенсър зина от изненада.
— И аз го разбрах в събота.
— Ама ти не го ли знаеше вече? — Ариа се почеса по главата, наистина изненадана.
Спенсър пристъпи към леглото на Хана. Тя не откъсваше очи от бистрата течност, която се вливаше в системата на Хана.
— Не.
— Мислиш ли, че някой друг е знаел?
По лицето на Спенсър пробяга неописуемо изражение. Този разговор изглежда я караше да се чувства наистина неудобно.
— Мисля, че сестра ми е знаела.
— Мелиса е знаела през цялото време и не е казала нищо? — Ариа плъзна ръка по бузата си. — Странна работа. — Тя се сети за трите улики към убиеца на Али, които А. й беше изпратил: че е наблизо, че иска нещо, което Али е имала, и че е познавал всеки сантиметър от задния двор на семейство Дилорентис. Трите улики заедно можеха да се отнесат само до шепа хора. Ако Мелиса е знаела за Али и Иън, тя може би бе една от тях.
— Дали да не кажем на ченгетата за Иън и Али? — предложи Спенсър.
Ариа стисна ръце.
— Споменах го на полицай Уайлдън.
Спенсър се изненада.
— О! — каза тя с тих глас.
— Имаш ли нещо против? — попита Ариа, повдигайки веждите си.
— Не — бързо каза Спенсър, запазвайки самообладание. — Ами… Мислиш ли, че трябва да им кажем и за А.?
Очите на Ариа се разшириха.
— Ако го направим, А. може… — Тя замълча и усети, че й се повдига.
Спенсър се втренчи в Ариа.
— А. има пълен контрол над живота ни — прошепна тя.
Хана продължаваше да лежи неподвижно в леглото си. Ариа се зачуди дали наистина е възможно да ги чува, както каза Лукас. Може би беше чула всичко, което бяха казали за А. и искаше да им съобщи каквото знае, само че беше в капана на комата. Или пък е чула всичко, което казват и е отвратена, че говорят за това, вместо да се тревожат дали изобщо ще се съвземе.