Ариа приглади чаршафа на гърдите й, и го подпъхна под брадичката й, както правеше Ила, когато Ариа беше болна от грип. Изведнъж един проблясък в малкия прозорец над леглото на Хана привлече вниманието й. Ариа се напрегна, нервите й се опънаха. Изглежда някой до завесата на Хана се опитваше да се скрие зад една празна инвалидна количка.
Тя скочи с разтупкано сърце и дръпна рязко завесата.
— Какво? — извика Спенсър, като също се обърна.
Ариа си пое дълбоко въздух.
— Нищо. — Който и да се криеше там, вече беше изчезнал.
9.
Изобщо не е забавно да си изкупителна жертва
В очите на Емили блесна светлина. Тя гушна възглавницата си и отново заспа. Сутрешните звуци в Роузууд бяха също толкова предвидими, колкото и изгревът — лаенето на кучетата на семейство Клоуз, докато се разхождаха из квартала, тракането на камиона за събиране на сметта, звуците от сутрешното шоу „Днес“, което майка й гледаше всяка сутрин по телевизията, и кукуригането на петел.
Изведнъж тя отвори широко очи. Петел ли?
В стаята миришеше на сено и на водка. Леглото на Аби беше празно. Тъй като предишната вечер братовчедите й бяха пожелали да останат до по-късно, Триста я беше докарала до портата на семейство Уийвър. Може би Аби все още не се беше прибрала — за последно я беше видяла на купона, награбила някакво момче с тениска на университета в Айова, която имаше на гърба щампа на талисмана им Хърки Ястреба. Когато извърна глава настрана, тя видя леля си Хелене да стои до вратата. Емили изпищя и се уви в чаршафа. Хелене вече беше облякла дълъг сукман, съшит от различни парчета плат, и тениска с набрани ръкави. Очилата й едва се крепяха на върха на носа.
— Виждам, че си се събудила — каза тя. — Ако обичаш, слез долу.
Емили бавно се измъкна от леглото, облече си една риза, долнището на анцуга от плувния екип и чифт плетени чорапи. Спомените от предишната нощ я връхлетяха и й подействаха толкова успокояващо, колкото взимането на дълга гореща вана. Емили и Триста бяха прекарали остатъка от предишната нощ танцувайки като полудели, като към тях се беше присъединила и групичка момчета. По пътя към къщата на семейство Уийвър не спираха да си говорят, въпреки че и двете бяха изтощени. Преди Емили да слезе от колата, Триста я беше докоснала по ръката.
— Радвам се, че се запознахме — беше прошепнала тя. Емили също се радваше.
Джон, Мат и Аби седяла на кухненската маса и сънливо се взираха в купичките си със зърнена закуска.
— Здрасти, народе — каза приветливо Емили. — Има ли нещо друго за закуска, освен мюсли и палачинки?
— Според мен закуската не е основният ти проблем в момента, Емили.
Емили се обърна и кръвта й се смрази. Чичо Алън стоеше вдървено до плота, а на изсеченото му, загрубяло лице беше изписано разочарование. Хелене се наведе към печката със същото строго изражение. Погледът на Емили нервно прескачаше от Мат към Джон и Аби, но никой от тях не й отвърна.
— И така. — Хелене започна да крачи напред-назад из стаята, а квадратните токчета на обувките й потракваха по дървения под. — Знаем къде сте били снощи.
Емили се сви в стола си и усети как бузите й пламват. Сърцето й започна да бие като полудяло.
— Искам да знам чия беше тази идея. — Хелене обикаляше около масата както ястреб кръжи около плячката си. — Кой поиска да излезете с тия ученици от общинското училище? Кой реши, че можете да пиете алкохол?
Аби подгони едно самотно зрънце в купата си. Джон се почеса по бузата. Емили стисна здраво устни. Тя със сигурност нямаше да каже нищо. Заедно с братовчедите си щяха да проявят солидарност и да запазят мълчание за свое собствено добро. Така бяха постъпили Емили, Али и останалите преди няколко години, при един от редките случаи, когато ги бяха хванали, че вършат нещо нередно.
— И така? — каза Хелене с остър глас.
Брадичката на Аби потрепери.
— Беше Емили — изригна тя. — Тя ме заплаши, мамо. Знаеше за училищния купон и ме накара да я заведа. Взех Мат и Джон с нас, за да ни пазят.
— Какво? — ахна Емили. Почувства се така, сякаш Аби я бе ударила през гърдите с големия дървен кръст, който висеше на вратата. — Не е вярно! Как бих могла да знам за някакво си парти? Та аз не познавам никого, освен вас!
Хелене изглеждаше отвратена.
— Момчета? Емили ли беше виновна?
Мат и Джон бяха забили погледи в купите си и кимнаха мълчаливо.