Асансьорът не работеше и Ариа се изкачи по студените сиви циментени стълби до втория етаж. Тя откри стаята, в която се провеждаше курсът по Безцелно изкуство и с изненада установи, че вътре е тъмно и тихо. Пред прозореца в дъното на стаята потрепна една нащърбена сянка и когато очите на Ариа привикнаха към тъмнината, тя установи, че стаята е пълна с хора.
— Заповядай — чу се пресипнал женски глас.
Ариа опипом се придвижи навътре. Старата сграда скърцаше и стенеше. Някой до нея миришеше на мента и чесън. Друг лъхаше на цигари. Тя чу сподавен смях.
— Мисля, че вече се събрахме всички — чу се отново гласът. — Казвам се Сабрина. Добре дошли на курса по Безцелно изкуство. Сигурно всички се чудите защо стоим тук на угасени лампи. Изкуството е свързано с виждането, нали? Е, познайте — всъщност не съвсем. Изкуството е свързано и с докосването и помирисването… и определено с усещането. Но най-вече с отпускането. С изхвърлянето през прозореца на всичко, което досега сте приемали за истина. С пълното и безусловно приемане на непредсказуемостта на живота, отхвърлянето на всякакви ограничения и започването отначало.
Ариа потисна една прозявка. Сабрина имаше бавен и приспивен глас, който я караше да се свие и да затвори очи.
— Светлините са изгасени заради едно малко упражнение — продължи Сабрина. — Ние всички създаваме в съзнанието си образи на околните, базирани върху някои елементарни следи. Като начина, по който звучи нечий глас, например. Или музиката, която харесва. Нещата, които знаете за нечие минало, може би. Но понякога преценките ни са погрешни; всъщност са доста неверни.
Преди години Ариа и Али посещаваха заедно съботните арт — курсове. Ако сега Али беше с нея, щеше да завърти очи и да каже, че Сабрина сигурно има пърхот в косата и космати подмишници. Но Ариа реши, че в думите на Сабрина, има смисъл — особено по отношение на Али. Напоследък се оказваше, че всичко, което Ариа мислеше, че знае за Али, е невярно. Ариа никога не би помислила, че Али има тайна връзка с гаджето на сестрата на най-добрата си приятелка, въпреки че това определено обясняваше странното й държание в дните преди да изчезне. През онези последни няколко месеца имаше периоди, в които Али напълно изчезваше. Казваше, че излиза извън града с родителите си — което най-вероятно означаваше, че е с Иън. Или пък веднъж, когато Ариа отиде с колелото си до къщата на Али, за да я изненада, тя я откри да седи на един от големите речни камъни в задния им двор и да шепне нещо в телефона си.
— Ще се видим през уикенда, нали? — казваше Али. — Тогава ще поговорим за това.
Когато Ариа я извика, Али се извърна сепнато.
— С кого говориш? — невинно я попита Ариа. Али рязко затвори телефона си и присви очи. Замисли се върху думите си и после каза:
— Онова момиче, с което се целуваше баща ти… На бас, че е някоя пощуряла колежанка, която се мята на врата на всички момчета. Искам да кажа, че се иска доста кураж да ходиш с учителя си.
Ариа се извърна огорчена. Али беше с нея в онзи ден, когато тя видя Байрън да се целува с Мередит, и не го беше забравила. Ариа подкара колелото си и чак когато преполови пътя към дома, се сети, че Али така и не беше отговорила на въпроса й.
— И така, ето какво искам да направите — каза Сабрина силно, като прекъсна спомените на Ариа. — Намерете човека, който се намира най-близко до вас и стиснете ръцете му. Опитайте се да си представите как изглежда вашият съсед на основата на това, което усещат ръцете ви. След това ще светнем лампите и ще скицирате образа, който виждате в съзнанието си.
Ариа непохватно започна да опипва наоколо в тъмнината. Някой хвана ръката й за китката и докосна дланта й.