Д-р Гайст й хвърли един налудничав поглед, може би той също си мечтаеше да може да си избира пациентите.
— В него има антибиотици и разни неща, които да те хидратират — бързо се намеси баща й. Той потупа Хана по ръката. — Те ще те накарат да се чувстваш много по-добре.
Когато двамата тръгнаха да излизат, Д-р Гайст отново загаси лампата.
За момент Хана остана вторачена във вратата на стаята, след което отново се отпусна в леглото си. Единственото нещо, което можеше да я накара да се чувства по-добре в този момент, бе един шестчасов масаж от някой готин, гол до кръста италиански манекен. А, да, и една чисто нова физиономия.
Тя не можеше да повярва, че това се случва точно с нея. Продължаваше да се чуди дали пък, след като отново заспи, няма да се събуди в собственото си легло, застлано с луксозни копринени чаршафи, красива както преди, готова да се впусне в поредния пазарен ден с Мона. Че кой бива блъснат от кола? Тя дори не се бе озовала в болницата заради някаква по-престижна причина, като например отвличане или трагедията с цунамито в Тайланд, която беше преживяла Петра Немцова.
Но имаше нещо, което я плашеше много повече — нещо, за което тя не искаше дори да си помисли, — и това бе, че цялата предишна нощ представляваше просто една огромна черна дупка в паметта й. Тя дори не можеше да си спомни купона на Мона.
Точно в този миг на вратата се появиха две познати фигури, облечени със сини сака. Когато видяха, че Хана е будна, Ариа и Спенсър се втурнаха бързо към нея с разтревожени лица.
— Какво?! — изстреля Хана, докато приглаждаше дългата си кестенява коса, която току-що беше напръскала с пяна „Бъмбъл & Бъмбъл“. — Ариа, ще трябва да се постараеш повече, за да заприличаш на Флорънс Найтингейл. Шон е много по-добър в това.
Хана все още се тормозеше от мисълта, че бившето й гадже Шон Ейкърд беше скъсало с нея, за да бъде с Ариа. Днес косата на Ариа висеше на фитили край лицето й, а под униформеното си училищно сако беше облякла рокля на бели и червени карета. Приличаше на кръстоска между странната барабанистка на групата „Уайт Страйпс“ и покривка за маса. Освен това нима не знаеше, че ако Епълтън я хване, че не носи униформената си пола, веднага ще я изпрати да се преоблече?
— Двамата с Шон скъсахме — измърмори Ариа.
Хана повдигна вежди заинтригувано.
— О, наистина ли. И защо така?
Ариа седна на малкия оранжев пластмасов стол до леглото на Хана.
— Това сега няма значение. В момента важното… си ти. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ще ми се да бяхме стигнали по-рано на паркинга. Непрекъснато мисля за това. Можехме да спрем онази кола по някакъв начин. Можехме да те дръпнем от пътя й.
Хана я изгледа и усети как гърлото й се свива.
— Ти си била там!
Ариа кимна и се обърна към Спенсър.
— Всички бяхме там. Също и Емили. Ти искаше да се срещнем.
Пулсът на Хана се ускори.
— Така ли?
Ариа се наведе към нея. Дъхът й миришеше на ментова дъвка „Орбит“, която Хана ненавиждаше.
— Каза ни, че знаеш кой е А.
— Какво? — прошепна Хана.
— Не си ли спомняш? — извика Спенсър. — Хана, виж кой те блъсна! — Тя измъкна своя сайдкик от джоба си и изкара едно текстово съобщение на екрана. — Погледни!
Хана се вторачи в екрана.
Тя знаеше твърде много.
— А. ни изпрати това веднага, след като колата те блъсна — прошепна Спенсър.
Хана примигна зашеметена. Съзнанието й беше като една голяма, дълбока чанта „Гучи“, и ако Хана бръкнеше до дъното й, може би щеше да открие спомена, който й трябваше.
— А. се е опитал да ме убие? — Стомахът й започна да се бунтува. Цял ден дълбоко в себе си тя таеше ужасното чувство, че това не е бил обикновен инцидент. Но се бе опитала да го потисне, като си казваше, че това са глупости.
— Може би А. е разговарял с теб? — опита се да отгатне Спенсър. — Или пък ти си го видяла да прави нещо. Можеш ли да си спомниш? Притесняваме се, че ако не си спомниш кой е А., той може… — Тя преглътна с усилие и отстъпи назад.
— … Отново да нанесе удар — прошепна Ариа.
Хана потрепери и се обля в студена пот.
— По-по-последното нещо, което си спомням, беше нощта преди купона на Мона — заекна тя. — В следващия момент седяхме в задния двор на Али. Бяхме отново в седми клас. Беше денят преди изчезването на Али и ние разговаряхме за нашето парти с преспиване в хамбара. Спомняте ли си?