Спенсър примигна.
— Ами… да. Така мисля.
— Непрекъснато се опитвах да предупредя Али, че ще умре на следващия ден — обясни Хана с все по-високо издигащ се глас. — Но Али не ми обръщаше никакво внимание. След това ме погледна и каза, че не трябвало да правя голям въпрос от това. Каза ми, че всичко е наред.
Спенсър и Ариа се спогледаха.
— Хана, било е сън — меко каза Ариа.
— Ами да, това е ясно. — Хана завъртя очи. — Просто ви разказвам. Сякаш Али беше там. — Тя посочи към розовия балон с надпис „ОЗДРАВЯВАЙ ПО-СКОРО“, който лежеше на края на леглото и. Той представляваше човече с кръгло лице и разгъващи се ръце и крака, което можеше да се движи само.
Преди някоя от приятелките на Хана да успее да каже нещо, един силен глас ги прекъсна.
— Къде е най-сексапилният пациент на тази болница?
На вратата стоеше Мона с протегнати ръце. Тя също бе облечена с униформено сако и пола на „Роузууд дей“ и невероятни обувки „Марк Джейкъбс“, които Хана не беше виждала. Мона подозрително погледна към Ариа и Спенсър, след което стовари една купчина списания „Воуг“, „Ел“, „Лъки“ и „10 Ес Уикли“ на нощното шкафче.
— За теб, Хана. С Линдзи Лоън се случиха доста неща, които двете с теб трябва да обсъдим.
— Толкова те обичам! — извика Хана, като се опитваше да превключи на друга вълна. Не можеше да мисли за тази работа с А. Просто не можеше. Тя се успокои, щом разбра, че предишния ден не е халюцинирала, когато е видяла Мона, надвесена над леглото й. През последната седмица нещата между тях не вървяха много добре, но последният спомен на Хана бе, че получава по пощата роклята за купона на Мона. Това, очевидно, беше жест на помирение, но странно, че не си спомняше нищо от помирителния разговор с нея — обикновено, когато Хана и Мона се сдобряваха, те си правеха подаръци, като нов калъф за айпод или чифт ръкавици от ярешка кожа.
Спенсър погледна към Мона.
— И така, щом Хана вече е будна, предполагам, че ангажиментът за петък отпада.
Хана се ококори.
— Какъв ангажимент?
Мона кацна върху леглото на Хана.
— Канехме се да организираме едно малко бдение за теб в кънтри клуба — призна си тя. — Всички от училище бяха поканени.
Хана трогната вдигна ръката със системата към устата си.
— Наистина ли щяхте да направите това… за мен? — Тя улови погледа на Мона. Не беше обичайно тя да планира парти заедно със Спенсър — но всъщност Мона изглеждаше въодушевена. Сърцето на Хана запя.
— Тъй като клубът така или иначе е резервиран… защо да не направим един купон за добре дошла? — предложи Хана с тъничък, треперещ гласец. Тя кръстоса пръсти под чаршафа за късмет, с надеждата, че Мона няма да помисли предложението й за глупава идея.
Мона сви перфектно очертаните си устни.
— Не мога да отказвам предложения за купони. Особено когато са в твоя чест, Хан.
Хана цялата заискри. Това беше най-добрата новина, която бе научила днес — по-добра дори от разрешението да ходи сама в тоалетната, без да е придружавана от сестра. Имаше огромното желание да скочи и да притисне Мона в една силна, благодарствена прегръдка тип „толкова се радвам, че отново сме приятелки“, но беше свързана с безброй много тръбички.
— Особено след като не помня нищо от купона за рождения ти ден — добави Хана нацупено. — Грандиозен ли беше?
Мона сведе поглед и хвана едно топче влакънца на пуловера си.
— Всичко е наред — бързо каза Хана. — Можеш да ми кажеш. Ще го понеса. — Тя се замисли за миг. — Имам една фантастична идея. Тъй като Хелоуин е сравнително скоро и тъй като в момента не съм в най-добрата си форма… — Тя махна с ръка към лицето си. — Нека си направим маскен бал!
— Перфектно! — възкликна Мона. — О, Хан, ще бъде страхотно!
Тя хвана Мона за ръката и двете запискаха заедно от радост. Ариа и Спенсър стояха край тях, тотално пренебрегнати. Но Хана нямаше намерение да пищи от радост и с тях. Имаше някои неща, които само най-добрите приятелки правеха заедно, а Хана имаше само една на този свят.
14.
Разпит с лек нюанс на шпиониране
Вторник следобед, след кратка среща във връзка с годишника и един час тренировки по хокей, Спенсър сви по алеята, която водеше към дома й. До бронирания сив рейндж роувър на майка й беше паркирана една полицейска кола.