Мелиса кимна.
— Те дойдоха при нас. Спенсър беше помолила родителите ни да й позволят да използва хамбара за тяхното парти с преспиване. Мислеше си, че тръгвам за Прага още същата вечер, но всъщност аз щях да тръгна на сутринта. Но ние се махнахме оттам, всъщност. Оставихме ги да използват хамбара. — Тя се усмихна толкова гордо, сякаш бе проявила невероятно благородство.
— Добре… — Уайлдън надраска нещо в тетрадката си. — И онази нощ не сте видели нищо странно в двора? Някой да се промъква или нещо такова?
— Нищо — тихо каза Мелиса. Спенсър бе признателна за думите й, но се почувства и силно объркана. Защо студенокръвната Мелиса този път не я беше издала?
— И къде отидохте след това? — попита Уайлдън.
Мелиса и Иън изглеждаха изненадани.
— Отидохме в кабинета на Мелиса. Ей там — Иън посочи с пръст надолу по коридора. — Просто… убивахме време. Гледахме телевизия. Не помня.
— И цялата нощ прекарахте заедно?
Иън погледна към Мелиса.
— Ами оттогава минаха четири години, така че ми е малко трудно да си спомня, но да. Мисля, че бяхме заедно.
— Мелиса? — попита Уайлдън.
Мелиса се заигра с един от пискюлите на декоративните възглавнички. За части от секундата Спенсър зърна как по лицето й премина сянка на страх. След миг вече я нямаше.
— Бяхме заедно.
— Добре. — Уайлдън ги изгледа така, сякаш нещо го притеснява. — Освен това… Иън. Имаше ли нещо между теб и Алисън?
Лицето на Иън изведнъж увехна. Той се прокашля.
— Али си падаше по мен. Само флиртувах с нея, това е.
Спенсър изненадано раздвижи челюстта си. Иън лъже… полицай? Тя погледна към сестра си, но Мелиса просто се беше вторачила напред и се усмихваше леко. Знаех, че Иън и Али са заедно, беше казала тя.
Спенсър се сети за онзи ден, който Хана беше споменала в болницата, когато те четирите бяха отишли в къщата на Али в деня преди изчезването й. Спомените и за този ден бяха неясни, но Спенсър помнеше, че бяха видели Мелиса, която се бе запътила към хамбара на семейство Хейстингс. Али извика на Мелиса и я попита дали не се притеснява, че Иън може да си намери друго гадже, докато тя е в Прага. Спенсър беше плеснала Али и я беше предупредила да си затваря устата. Откакто беше признала само на Али за целувката с Иън, Али непрекъснато я заплашваше, че ако Спенсър не си признае какво е направила, самата Али ще каже на Мелиса. Затова Спенсър си мислеше, че подмятанията на Али имаха за цел да навредят на Спенсър, а не на Мелиса.
Нали това е искала да направи Али? Тя вече не беше съвсем сигурна.
Тогава Мелиса сви рамене и промърмори нещо под носа си, след което се устреми към хамбара. Спенсър помнеше, обаче, че сестра й спря за миг, за да погледне към дупката, която работниците копаеха в задния двор на Али. Сякаш се опитваше да запамети размерите й.
Спенсър покри устата си с ръка. Предишната седмица, докато седеше пред грамадното си огледало, тя беше получила съобщение от А. То гласеше: Убиецът на Али е пред очите ти. Точно след като Спенсър го прочете, Мелиса се беше появила на вратата й, за да каже, че репортерите от „Филаделфия сентинъл“ са дошли. Мелиса също се намираше пред очите й, както собственото й отражение.
Докато Уайлдън подаваше ръка на Мелиса и Иън и се приготвяше да си тръгва, Спенсър тихичко се изкачи нагоре по стълбите с препускащи в главата й мисли. В деня, преди да изчезне, Али беше казала: „Знаете ли какво, момичета? Мисля, че това ще бъде лятото на Али.“ Тя изглеждаше толкова убедена в това, толкова уверена, че всичко ще стане по начина, по който тя го иска. Но въпреки че Али можеше да накара и четирите да направят всичко, което им каже, то никой, абсолютно никой, не можеше да прилага такива номера на сестрата на Спенсър. Защото Накрая Мелиса Винаги Печели.
15.
Познайте, кой се върна!
В сряда рано сутринта майката на Емили безмълвно изкара минивана си от паркинга на автобусите „Грейхаунд“, сви по Маршрут 76 точно в сутрешния час пик, подмина очарователните къщички по брега на река Скуукъл и се отправи към болницата „Роузууд мемориал“. Въпреки че Емили отчаяно се нуждаеше от душ след изтощителното си десетчасово пътуване с автобус, тя наистина искаше първо да види как е Хана.
Когато стигнаха болницата, Емили започна да се тревожи дали не е направила ужасна грешка. Беше се обадила на родителите си, преди да се качи на автобуса за Пенсилвания в десет часа предишната вечер, като каза, че ги е видяла по телевизията, че е добре и че се прибира у дома. Родителите й звучаха щастливо… но след това батерията на мобилния й телефон падна, така че не можа да разбере със сигурност дали е така. Откакто Емили влезе в колата, единственото, което майка й я попита, бе: „Добре ли си?“ След като Емили отговори утвърдително, майка й каза, че Хана се е събудила и след това млъкна.