Спенсър я погледна. Невероятно колко приятелството между Хана и Мона си приличаше с това между Спенсър и Али — Спенсър също беше удивена, когато Али избра да я допусне във вътрешния си кръг.
— Хана се събираше с нас, защото имаме някои… проблеми — каза тя. — Сигурна съм, че предпочита да бъде с теб.
Мона прехапа устни.
— Държах се ужасно с нея. Мислех, че се опитва да ме зареже, затова просто… заех защитна позиция. Но когато колата я блъсна… и когато осъзнах, че може да умре… беше ужасно. От години Хана е най-добрата ми приятелка. — Тя зарови лице в ръцете си. — Просто искам да забравя за всичко това. Искам нещата отново да бъдат нормални.
Висулките по гривната от „Тифани“ на Мона красиво подрънкваха. Устата й се сви така, сякаш щеше всеки момент да заплаче. Спенсър внезапно почувства вина за начина, по който дразнеха Мона. Али й се подиграваше за вампирския тен, дори за височината й — тя винаги казваше, че Мона е толкова дребна, че може да бъде смятана на женската версия на Мини Аз „Остин Пауърс“. Освен това Али твърдеше, че Мона има целулит на корема — била я видяла да се преоблича в съблекалнята и било толкова грозно, че едва не повърнала. Спенсър не й повярва, затова веднъж, когато Али остана да спи у тях, двете се промъкнаха до къщата на Мона, която се намираше малко по-надолу по улицата и започнаха да я наблюдават, докато тя танцуваше в стаята си на музиката от VH1.
— Надявам се ризата й да се разтвори — прошепна Али. — Така ще я видиш в цялата й грозота.
Но ризата на Мона не се разтвори. Тя продължи да танцува лудо, точно както Спенсър танцуваше, когато мислеше, че никой не я гледа. Тогава Али почука по прозореца. Лицето на Мона пламна и тя избяга от стаята.
— Сигурна съм, че всичко между теб и Хана ще се оправи — каза нежно Спенсър, като докосна Мона по слабата ръка. — Последното нещо, което трябва да правиш, е да се обвиняваш за всичко.
— И аз се надявам, че ще стане така. — Мона се усмихна измъчено на Спенсър. — Благодаря ти, че ме изслуша.
Сервитьорката ги прекъсна, като постави на масата кожена папчица със сметката на Спенсър. Тя я отвори и записа двете си диетични коли на сметката на баща си. Беше изненадана да види, че часовникът й показва почти пет часа. Изправи се, усещайки лека тъга, че трябва да прекъсне разговора. Кога за последен път бе разговаряла с някого за нещо истинско?
— Закъснявам за репетиция — каза тя и тежко въздъхна.
Мона я погледна за миг и след това хвърли един поглед към другия край на верандата.
— А може би няма да ти се иска да тръгваш още. — Тя кимна към плъзгащите се врати, лицето й бе възвърнало цвета си. — Онова момче там току-що те огледа.
Спенсър хвърли поглед през рамо. Две момчета на колежанска възраст, облечени в поло-блузи, седяха на масата в ъгъла, като се помайваха върху чаши с джин „Бомбай“ и кола.
— Кой от двамата? — промърмори тя.
— Господин Моделът на Хюго Бос. — Мона посочи към тъмнокосото момче с изсечена челюст. На лицето й се появи хитро изражение. — Искаш ли да го накараш да изгуби ума и дума?
— Как? — попита Спенсър.
— Завърти се и си вдигни полата — прошепна Мона, като кимна към полата на Спенсър.
Спенсър престорено покри скута си.
— Ще ни изхвърлят оттук!
— Не, няма — ухили се Мона. — На бас, че това ще прогони стреса, който си натрупала покрай „Златната орхидея“. Ще ти подейства като мигновен масаж.
Спенсър се замисли за миг.
— Ще го направя, ако и ти го направиш.
Мона кимна и се изправи.
— На три.
Спенсър също стана. Мона се прокашля, за да привлече вниманието им. Главите на момчетата се завъртяха към тях.
— Едно… две… — започна да брои Мона.
— Три! — извика Спенсър. Те бързо се врътнаха и вдишаха поли. Спенсър разкри чифт зелени момчешки копринени боксерки, а Мона показа секси дантелени черни гащички — една смотанячка с тротинетка определено не би облякла нещо такова. Двете задържаха полите си вдигнати само за миг, но това беше достатъчно. Тъмнокосото момче в ъгъла се задави с питието си. Моделът на Хюго Бос изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Спенсър и Мона пуснаха полите си и изтичаха навън, заливайки се в смях.