— По дяволите! — изкиска се Мона, като дишаше учестено. — Страхотно беше!
Сърцето на Спенсър продължаваше да блъска в гърдите й. А двете момчета продължаваха да ги зяпат с отворени уста.
— Мислиш ли, че някой друг ни видя? — прошепна тя.
— На кого му пука? И без това нямаше да ни изхвърлят оттам.
Спенсър се изчерви при мисълта, че Мона я смята за човек с влияние.
— Сега вече наистина закъснявам — измърмори тя.
— Но пък си заслужаваше.
— Естествено, че си заслужаваше. — Мона й изпрати въздушна целувка. — Обещай ми, че пак ще го направим!
Спенсър кимна и изпрати целувка в отговор, след което хукна през главната зала. От дни не се беше чувствала толкова добре. С помощта на Мона в продължение на цели три минути бе успяла да забрави за А., „Златната орхидея“ и Мелиса.
Но докато пресичаше паркинга, тя усети, че някой я хваща за ръката.
— Почакай.
Когато Спенсър се обърна, тя видя Мона, която нервно въртеше диамантената огърлица около врата си. Изражението на лицето й се бе сменило от ликуваща непристойност в нещо твърде предпазливо и несигурно.
— Знам, че си закъсняла много — избъбри Мона, — и не бих искала да те притеснявам, но нещо ми се случи и имам нужда да поговоря с някого за това. Знам, че не се познаваме много добре, но не мога да говоря с Хана — и без това си има достатъчно проблеми. А всички останали веднага ще го разнесат из училище.
Спенсър кацна на ръба на една голяма керамична саксия и попита загрижено:
— Какво има?
Мона се огледа предпазливо, сякаш за да се увери, че наблизо няма никой.
— Получавам едни… есемеси — прошепна тя.
Спенсър сякаш оглуша за миг.
— Какво каза?
— Есемеси — повтори Мона. — Само два са засега и не са подписани, така че не знам кой ги изпраща. В тях пише… ужасни неща за мен. — Мона прехапа устни. — Малко ме е страх.
Край тях прелетя врабче и кацна на близкото безплодно ябълково дръвче. Една косачка забръмча в далечината. Спенсър се втренчи в Мона.
— Да не би да са подписани… с А.? — прошепна тя.
Мона пребледня толкова силно, че дори луничките й се изгубиха.
— От к-к-къде знаеш?
— Защото. — Спенсър си пое дълбоко дъх. Това не беше истина. Това не можеше да се случва. — Хана и аз… и Ариа, и Емили — всички ние също получаваме.
17.
Котките не могат да водят честни битки, нали?
В сряда следобед, точно когато Хана се обърна по корем в леглото си — оказа се, че прекалено дългото лежане в едно положение води до появата на неприятни рани по тялото, които са много по-гадни дори от акнето — тя чу как някой чука по вратата. Прииска й се да си замълчи и да не отговори. Направо й се повдигаше от всичките шумни посетители, особено от Спенсър, Ариа и Емили.
— Да се приготвим за купона-а-а! — изкрещя някой. В стаята нахълтаха четири момчета: Ноъл Кан, Мейсън Байърс, по-малкият брат на Ариа, Майк, и за нейна огромна изненада, Шон Ейкърд, бившият на Хана, и както се оказа, и на Ариа.
— Здравейте, момчета. — Хана придърпа към брадичката си кашмиреното одеяло, което Мона й беше донесла от вкъщи, като остави открити само очите си. След минутка пристигна Лукас Бийти, който носеше огромен букет цветя.
Ноъл погледна към Лукас и завъртя очи.
— Да не би да избиваш някакви комплекси?
— А? — Лицето на Лукас едва се виждаше от букета.
Хана не разбираше защо той продължава да я посещава. Вярно, че бяха приятели за около минута предишната седмица, когато Лукас я разходи със своя балон и я накара да забрави за всичките си неприятности. Хана знаеше колко много я харесва — можеше да се каже, че той бръкна в гърдите си, извади сърцето си и й го предложи по време на съвместния им полет с балон над Роузууд, но Хана ясно си спомняше, че след като получи роклята на Мона по пощата, тя беше изпратила доста гадничък есемес, в който му казваше, че не е от нейната класа. Известно време обмисляше да му го припомни, но… Лукас й беше доста полезен. Той отиде до магазин „Сафора“, за да купи на Хана цяла купчина нови гримове, четеше й всички статии от „Тийн воуг“ и убеди лекарите да му разрешат да напръска стаята с ароматен балсам „Блис“, точно както го беше помолила Хана. На нея някак си й харесваше да го вижда наоколо. Ако не беше толкова популярна и великолепна, от него би излязло страхотно гадже. Определено беше сладък — дори по-сладък от Шон.