Хана погледна към Шон. Той седеше сковано в пластмасовия стол за посетители и разглеждаше множеството картички на Хана, в които й пожелаваха скорошно оздравяване. Колко типично за него — да посети Хана в болницата. Щеше й се да го попита защо са скъсали с Ариа, но внезапно осъзна, че изобщо не й пука.
Ноъл се взря в Хана с любопитство.
— Защо си се опаковала така?
— Лекарите ме посъветваха да го правя. — Хана скри дори носа си под одеялото. — За да ме предпазва от бацили. Освен това така можеш да се съсредоточиш върху красивите ми очи.
— И какво е усещането да си изпаднала в кома? — Ноъл се отпусна на леглото на Хана, като смачка плюшената костенурка, която чичото и лелята на Хана й бяха подарили предишния ден. — Прилича ли донякъде на дълго надрусване?
— А сега дават ли ти медицинска марихуана? — попита Майк с надежда и очите му блеснаха. — Обзалагам се, че болничната трева е супер.
— Не, на бас, че й дават обезболяващи. — Родителите на Мейсън бяха лекари и той винаги изтъкваше познанията си по медицина. — Пациентите в болницата винаги намазват.
— Сестрите готини ли са? — изтърси Майк. — Събличат ли се пред теб?
— Ти гола ли си отдолу? — попита Ноъл. — Дай да видим!
— Момчета! — каза Лукас с ужасен глас. Момчетата го погледнаха и изпъшкаха раздразнено — освен Шон, който, изглежда, се чувстваше също толкова неудобно, колкото и Лукас. „Той сигурно още посещава Клуба на девствениците“ — помисли си Хана с лека усмивка.
— Всичко е наред — каза тя. — Ще се справя. — Всъщност присъствието на момчетата, които подхвърляха неприлични коментари, й действаше много освежаващо. Всички останали, които я посещаваха, бяха адски сериозни. Когато момчетата се събраха около нея, за да се подпишат на гипса й, Хана се сети нещо и седна в леглото. — Момчета, вие нали ще дойдете на купона ми за добре дошла в петък? Спенсър и Мона го уреждат, така че съм убедена, че ще е страхотен.
— Не бихме го пропуснали за нищо на света. — Ноъл погледна към Мейсън и Майк, които гледаха през прозореца и обсъждаха кои крайници ще счупят, ако вземат да скочат от балкона й, който се намираше на петия етаж. — Какво става между теб и Мона, всъщност? — попита Ноъл.
— Нищо — трепна Хана. — Защо?
Ноъл завъртя в ръцете си един химикал.
— На рождения й ден се дърпахте като котки. М-р-р-р-мяу.
— Така ли? — попита безизразно Хана. Лукас се прокашля притеснено.
— Ноъл, изобщо не беше м-р-р-р-мяу — Мона влетя в стаята. Тя прати въздушни целувки на Ноъл, Мейсън и Майк, усмихна се ледено на Шон и тръсна една огромна папка на леглото на Хана. — Това беше най-обикновено сдърпване между най-добри приятелки.
Ноъл сви рамене. Той се присъедини към момчетата при прозореца и започна да се закача с Мейсън.
Мона завъртя очи.
— Чуй ме, Хан, току-що говорих със Спенсър, и двете направихме задължителния списък за купона. Искам да обсъдя детайлите с теб. — Тя отвори своето тефтерче. — Ти, естествено, ще имаш последната дума, преди да уговоря събитието. — Мона наплюнчи пръста си и обърна страницата. — Добре. Салфетките с цвят на порцелан или на слонова кост?
Хана се опита да се съсредоточи, но думите на Ноъл се бяха отпечатали в съзнанието й.
— За какво сме се карали? — изведнъж изтърси тя.
Мона млъкна и отпусна тефтерчето в скута си.
— Наистина, Хан, за нищо. Помниш ли предишната седмица как се скарахме? Заради самолета и надписа? Наоми и Райли?
Хана кимна. Мона беше поканила Наоми Шиптър и Райли Улф да станат част от обкръжението й по време на купона за седемнайсетгодишния и рожден ден. Хана заподозря, че така Мона си отмъщава за проваленото отпразнуване на тяхната Приятелница.
— Е, ти се оказа абсолютно права — продължи Мона. — Тия двете са големи кучки. Вече не искам да се занимаваме с тях. Съжалявам, че дори за миг съм ги допуснала до вътрешния кръг, Хан.
— Няма нищо — каза Хана със слаб гласец, като леко живна.
— Както и да е. — Мона извади две изрезки от списание. Едната беше на дълга, бяла рокля с плисирана пола и копринена розетка на гърба, а другата бе на щампована, свободно падаща върху бедрата, рокля.
— Плисирана рокля на Филип Лим или мини рокля на „Нийвс Лави“?