— Не! Напълно съм съгласна с теб! — възпротиви се Ариа. Дори самата тя нямаше да може да го изрази по-точно. Едно досадно чувство не я напускаше. Джена беше красива — висока, грациозна, хладнокръвна и артистична. Наистина артистична, всъщност — ако наистина се върнеше в „Роузууд дей“, Ариа сигурно нямаше да бъде вече най-добрата художничка в училище. Кой знае каква щеше да стане Джена, ако не се беше случил инцидентът. Внезапно тя изпита толкова силно желание да й каже коя е в действителност и колко съжалява за това, което са й причинили, че едва успя да го потисне и да си държи устата затворена.
Джена се приближи до нея. Тя ухаеше на глазура за тарталети.
— Не мърдай — каза тя, докато търсеше главата на Ариа и започна да поставя лепкавите ленти по лицето й. Сега те бяха мокри и студени, но скоро щяха да се втвърдят и да оформят чертите на лицето й.
— Смяташ ли да използваш маската си за нещо? — попита Джена. — Хелоуин, например?
— Една приятелка ще прави маскен бал — каза Ариа, но внезапно се зачуди дали не й дава твърде много информация. — Сигурно ще я нося там.
— Страхотно — възкликна Джена. — Аз ще занеса моята във Венеция. Родителите ми ще ме водят там следващия месец, чух, че това с маскената столица на света.
— Обожавам Венеция — писна Ариа. — Четири пъти съм ходила там с нашите!
— Еха. — Джена започна да слага ленти върху челото на Ариа. — Четири пъти? Семейството ти сигурно обича да пътува.
— Ами, всъщност, обичаше — каза Ариа, като се опитваше да запази лицето си неподвижно.
— Какво имаш предвид под „обичаше“? — Джена започна да покрива бузите на Ариа.
Ариа трепна — летите бяха започнали да се втвърдяват и да я сърби. Можеше да разкаже на Джена за това, нали? Тя не знаеше нищо за семейството й.
— Ами моите родители… Не знам. Май се развеждат. Баща ми си има нова приятелка, едно младо момиче, което води курсове в „Холис“ Сега живея с тях. Тя ме мрази.
— А ти мразиш ли я? — попита Джена.
— Много — призна Ариа. — Тя съсипва живота на баща ми. Кара го да пие витамини и да се занимава с йога. И е убедена, че има язва, а на мен си ми изглежда съвсем добре. — Ариа се ухапа силно по бузата. Пожела си предполагаемата язва на Мередит вече да я беше убила. Така нямаше да се налага да прекара следващите няколко месеца в опити да предотврати сватбата на Мередит и Байрън.
— Е, поне се грижи за него. — Джена млъкна, след което леко се усмихна. — Усещам, че се мръщиш, но всички семейства си имат проблеми. Поне в моето има.
Ариа се опита да не мърда повече лицето си, за да не се издаде.
— Може би трябва да й дадеш шанс — продължи Джена. — Поне е артистична натура, нали?
Стомахът на Ариа се сви. Вече не можеше да контролира мускулите край устата си.
— Откъде знаеш, че е артистична натура?
Джена спря. Брашнените топки по ръцете й паднаха на изтъркания дървен под.
— Ами ти току-що ми каза, нали?
Ариа усети, че й се вие свят. Така ли беше? Джена сложи още ленти по бузите на Ариа. Докато се прехвърляше от бузите на Ариа към брадичката и челото до носа, Ариа осъзна нещо. Ако Джена може да усети кога се мръщи, тя може да е усетила и други неща по лицето й. Може би ще успее да усети как изглежда Ариа. Точно в този миг, когато вдигна поглед, лицето на Джена придоби изплашен и смутен вид, сякаш тя също се беше сетила за това.
В стаята стана лепкаво и горещо.
— Аз трябва… — Ариа заобиколи бюрото, опипвайки го, като едва не се спъна в своята голяма, неизползвана кофа.
— Къде отиваш? — извика Джена.
Ариа просто искаше да се махне оттук за няколко минутки. Но докато вървеше, препъвайки се, към вратата, а маската й продължаваше да се втвърдява на лицето й, нейният Трио издаде пиукащ звук. Тя бръкна в чантата си, като внимаваше да не посипе брашно по бутоните му. Имаше ново съобщение.
В тъмното е гадно, а? Представяш ли си как се чувстват слепите! Само да си казала на НЯКОГО какво направих, ще те потопя в тъмнина завинаги. Мляс!
Ариа се обърна към Джена. Тя седеше на бюрото си и си играеше с телефона си, без да обръща внимание на брашното по ръцете си. Сепна се от новото изпискване на телефона. Тя отново погледна към екрана. Имаше ново съобщение.