Всяка от тях погледна през прозореца си към спокойните, празни улици на Роузууд. Облаците се бяха разнесли и на небето грееха звезди. Асфалтът блестеше окъпан от дъжда. Хана погледна към алеята в техния двор — там беше само колата на майка и. Баща й се беше изнесъл от дома. Емили погледна към задния двор на тяхната къща и гората зад него. Тя се страхуваше от тези дървета — носеха се слухове, че сред тях живеят призраци. Ариа се заслуша в звуците, които се разнасяха от спалнята на родителите й, и се запита дали също са будни — или може би отново се карат и не са заспивали изобщо. Спенсър хвърли поглед към задната врата на дома на семейство Дилорентис, след това извърна очи към голямата яма, която работниците бяха изкопали за основите на павилиона. Дъждът бе превърнал изкопаната пръст в кал. Спенсър се замисли за всички онези неща в живота й, които я бяха карали да се ядосва. След това се сети за всички неща, които би искала да има — и за нещата, които би искала да промени.
Тя бръкна под леглото си, откри червеното си фенерче и светна в прозореца на Али. Едно просветване, второ, трето. Това бе тайният й код за Али, когато искаше да се измъкнат навън и да поговорят насаме. Стори й се, че вижда русата коса на Али, която седи в леглото си, но тя не просветна в отговор.
След това и четирите положиха глави върху възглавниците си, като си казаха, че не е станало нищо лошо и че просто трябва да поспят. След още двайсет и четири кратки часа щеше да настъпи краят на партито с преспиване в края на седми клас, първата нощ в началото на лятото. Едно лято, което щеше да промени всичко.
И наистина щеше да стане така.
1.
Дзен по-могъщ е и от меч
Ариа Монтгомъри се събуди насред едно мощно изхъркване. Беше неделя сутринта и тя се беше свила в едно покрито със синя изкуствена кожа кресло в чакалнята на роузуудската болница „Мемориъл“. Всички останали — родителите на Хана Мерин, полицай Уайлдън, най-добрата приятелка на Хана — Мона Вандерваал и Лукас Бийти, едно момче от нейния клас, което, изглежда, бе дошло току-що — се бяха вторачили в нея.
— Изпуснах ли нещо? — изграчи Ариа. Усещаше главата си така, сякаш бе натъпкана със захарен памук. Когато погледна към стенния часовник над входа на чакалнята, видя, че е едва осем и половина. Беше задрямала само за петнайсет минути.
Лукас седна до нея и взе един брой на списанието „Медицинските прибори и протези днес“. Според надписа на корицата в този брой бяха представени последните модели катетри. На кого му беше хрумнала блестящата идея да сложи списание за медицински прибори и протези в чакалнята!
— Току-що пристигам — каза той. — Разбрах за инцидента от сутрешните новини. Видя ли Хана вече?
Ариа поклати глава.
— Все още не ни пускат вътре.
Двамата млъкнаха. Ариа огледа останалите. Госпожа Мерин носеше намачкан сив кашмирен пуловер и чифт прилепнали изтъркани дънки. Тя бърбореше нещо в „хендс фри“ устройството на малката си моторола, въпреки че сестрите изрично им бяха казали да не използват мобилни телефони в чакалнята. Полицаи Уайлдън беше седнал до нея с разкопчано до средата на гърдите полицейско яке, изпод което се подаваше протрита бяла тениска. Бащата на Хана се беше свлякъл в стола, който се намираше най-близо до двете гигантски врати, водещи към интензивното отделение, левият му крак нервно се плъзгаше напред-назад. Облечена с бледорозов анцуг и чехли, Мона Вандерваал изглеждаше необичайно разрошена, с подпухнало от плач лице. Когато Мона вдигна глава и видя Лукас, тя му хвърли толкова раздразнен поглед, сякаш искаше да каже: Това е само за близките приятели и семейството. Ти какво търсиш тук? Ариа не можеше да обвинява никого за това, че е раздразнителен. Тя бе тук от три часа сутринта, след като линейката дойде на паркинга на основно училище „Роузууд дей“ и откара Хана в болницата. Мона и останалите бяха пристигнали по-късно, когато новината започна да се разпространява. Последните новини от лекарите бяха, че Хана е преместена в интензивното отделение. Но това беше станало преди три часа.
Ариа си припомни ужасните подробности от предишната нощ. Хана й се беше обадила, за да й каже, че знае кой е А., жестокият изпращач на есемеси, който бе тормозил Хана, Ариа, Емили и Спенсър през последния месец. Хана не пожела да даде подробности по телефона и помоли Ариа и Емили да се срещнат с нея на люлките в двора на „Роузууд дей“, някогашното им специално местенце. Ариа и Емили пристигнаха точно навреме, за да видят как един черен ван блъсна Хана и избяга. Ариа бе наблюдавала в пълно вцепенение как парамедиците идват, слагат ограничаваща яка на шията на Хана и внимателно я поставят на носилка, която вкарват в линейката. Когато след това силно се ощипа, тя не усети болка.