Тя рязко се обърна към нея.
— Родителите ми се извъртяха на сто и осемдесет градуса. След като избягах от фермата на леля ми и чичо ми, те ужасно се притеснили, че нещо ми се е случило, и решили да ме приемат такава, каквато съм.
Очите на Мая се разшириха от изненада.
— Това е страхотно! — Тя хвана ръката на Емили. — А какво се случи при леля ти и чичо ти? Те зле ли се държаха с теб?
— Донякъде. — Емили затвори очи и си представи суровите лица на Алън и Хелене. След това си представи разговора с Триста на купона. Тя беше казала на Емили, че ако е танц, със сигурност щеше да бъде вирджински рил. Може би трябваше да признае на Мая какво бе правила с Триста… Но, всъщност, какво беше правила? Нищо особено. Най-добре да забрави всичко. — Това е дълга история.
— После трябва да ми разкажеш всичко, след като вече не се налага да се крием. — Мая подскочи от радост няколко пъти, след което погледна към огромния часовник на стената. — Май трябва да се връщам — прошепна тя. — Може ли да се срещнем довечера?
Емили се поколеба, осъзнавайки, че това е първият път, когато може да каже „да“, без да се притеснява, че прави нещо тайно от родителите си. След това изведнъж си спомни.
— Не мога. Ще вечерям с нашите.
Лицето на Мая повехна.
— Тогава утре? Можем да отидем на купона на Хана заедно.
— Р-разбира се — заекна Емили. — Ще бъде страхотно.
— О, и още нещо! Имам голяма изненада за теб. — Мая пристъпи от крак на крак. — Скот Чин, фотографът на училищния годишник? Той е в моя курс по история и ми каза, че двете с теб сме избрани за двойка на годината! Не е ли страхотно?
— Двойка на годината? — повтори Емили и усети как устата й пресъхва.
Мая улови Емили за ръцете и ги залюля напред-назад.
— Утре имаме фотосесия за годишника. Не е ли супер?
— Разбира се. — Емили хвана ръба на тениската си и стисна здраво.
Мая вирна глава.
— Наистина ли си добре? Не ми звучиш особено ентусиазирано.
— Не, напротив. Абсолютно. — Докато Емили си поемаше дъх, за да продължи, телефонът в джоба на горнището й завибрира. Тя подскочи и го измъкна с разтуптяно сърце. На екрана пишеше: Имате ново съобщение.
Когато натисна ПРОЧЕТИ и видя подписа, стомахът й се сви по друга причина. Тя затвори телефона, без да прочете съобщението.
— Нещо интересно ли пише? — попита Мая и Емили реши, че говори малко по-високо от обикновено.
— Не. — Тя прибра телефона в джоба си.
Мая прехвърли дървения пропуск в другата си ръка. Бързо целуна Емили по бузата, след което тръгна да излиза от салона, като потропваше с токчетата на високите си светлокафяви ботуши по дървения под. Когато сви зад ъгъла в коридора, Емили измъкна мобилния телефон от джоба си, пое си дълбоко дъх и отново погледна към екрана.
Здрасти, Емили! Току-що чух новината, че си ИЗЧЕЗНАЛА! Наистина ще ми липсваш! Къде живееш в Пенсилвания? Ако беше някоя известна филаделфийска личност, коя ще си избереш? Аз ще бъда онзи мъж от кутията с корнфлейкс… Той се брои, нали?
Може ли някой ден да ти дойда на гости?
Целувки,
Климатикът в салона изтрака и се включи. Емили затвори телефона си и след кратка пауза го изключи напълно. Няколко години по-рано, точно преди Емили да целуне Али в старата къщичка на дървото в двора на семейство Дилорентис, тя й беше признала, че тайно се среща с едно по-голямо момче. Али така и не каза името му, едва сега Емили осъзна, че сигурно е имала предвид Иън Томас. Али бе сграбчила ръцете на Емили, изпълнена с шеметни емоции. „Винаги, когато се сетя за него, стомахът ми се преобръща така, сякаш съм се качила на скоростното влакче в увеселителния парк — призна тя. — Да си влюбен е най-прекрасното нещо на света.“
Емили дръпна ципа на горнището си чак до брадичката. Тя също си мислеше, че е влюбена, но това определено не я караше да се чувства така, сякаш се вози на влакчето в увеселителния парк. Повече й приличаше на обиколка из Къщата на смеха — с изненади зад всеки ъгъл и без никаква представа какво те чака след това.
20.
Приятелите нямат тайни помежду си
В четвъртък следобед Хана се взираше в отражението си в огледалото на стената в банята. Сложи малко фон дьо тен върху шевовете на брадичката си и примигна. Защо трябваше толкова да болят? И защо Д-р Гайст трябваше да зашие физиономията й с черни франкенщайнски конци? Не можа ли да избере някакъв по-свеж цвят?