— Всичко е наред — кимна Спенсър. — Мона знае. Тя също получава съобщения от А.
Хана изведнъж усети как премалява. Тя погледна към Мона, за да получи потвърждение, но устните на Мона бяха опънати и сериозни.
— Не — прошепна Хана.
— Ти?! — изненада се Ариа.
— Досега колко? — заекна Емили.
— Две — призна си Мона, като гледаше очертанията на коленете си под оранжевата вълнена рокля на „С&С Калифорния“. — Получих ги тази седмица. Когато вчера казах на Спенсър за това, нямах никаква представа, че вие също получавате.
— Но в това няма никакъв смисъл — прошепна Ариа, обръщайки се към другите. — Аз смятах, че А. изпраща есемеси само на старите приятелки на Али.
— Може би всичко, което сме си мислили, е погрешно — каза Спенсър.
Стомахът на Хана се сви.
— Спенсър каза ли ти за колата, която ме блъсна?
— Че е бил А. И че ти си знаела кой е той. — Лицето на Мона беше пребледняло.
Спенсър кръстоса краката си.
— Както и да е, имаме ново съобщение. Очевидно А. не иска да си спомняш нищо, Хана. Ако продължим да настояваме, следващите наранени ще бъдем ние.
Емили въздъхна леко.
— Това е много страшно — прошепна Мона. Тя не спираше да клати крака си напред-назад, нещо, което правеше само, когато бе много напрегната. — Трябва да отидем в полицията.
— Може би си права — съгласи се Емили. — Те ще ни помогнат. Това е нещо наистина сериозно.
— Не! — едва не изкрещя Ариа. — А. ще разбере. Той ни… А. ни вижда по всяко време.
Емили рязко затвори уста и погледна надолу към ръцете си.
Мона мъчително преглътна.
— Мисля, че знам какво имаш предвид, Ариа. Още откакто получих съобщенията, непрекъснато се чувствам така, сякаш някой ме следи. — Погледът й прескачаше по лицата им, очите й бяха широко отворени и уплашени. — Кой знае? Може би точно в този миг А. ни наблюдава.
Хана потрепери. Ариа се огледа трескаво, проучвайки претъпканата с мебели всекидневна на Хана. Емили надникна зад детското пиано на Хана, сякаш А. се беше свил там, в ъгъла. Изведнъж сайдкикът на Мона иззвъня и всички момичета леко изпискаха. Когато Мона го извади, лицето й пребледня.
— О, Господи! Още едно.
Всички се събраха край телефона й. Най-новото и съобщение бе закъсняла електронна картичка за рожден ден. Под образите на весели балончета и блестящи тортички, които Мона никога нямаше да опита и истинския живот, се мъдреше текст.
Честит рожден ден на патерици, Мона! Кога ще разкажеш на Хана какво си направила? Аз предлагам да изчакаме, докато тя ти даде подаръка за рождения ден. Може да изгубиш приятелка — но поне ще си получиш подаръка!
Хана усети как кръвта й се смръзва.
— Какво си направила? За какво говори А.?
Лицето на Мона пребледня.
— Хана… добре. Ние наистина се скарахме на купона за рождения ми ден. Но не беше нещо голямо. Честно! Нека просто забравим за това.
Сърцето на Хана туптеше силно, като автомобилен двигател. Изведнъж устата й пресъхна.
— След катастрофата не исках да споменавам за скарването, защото не мислех, че има значение — продължи Мона на висок глас, от който струеше отчаяние. — Не исках да те разстройвам. Освен това се чувствах ужасно заради скарването от предишната седмица, особено когато реших, че съм те изгубила завинаги. Просто исках да забравя за това. Исках да ти се реванширам, като ти организирам това страхотно парти и…
Минаха няколко секунди. Изведнъж климатикът се включи и всички подскочиха изплашено. Спенсър се покашля.
— Момичета, не трябва да се карате — каза внимателно тя. — А. просто се опитва да ви откаже от разследването на това кой изпраща тези ужасни бележки!
Мона хвърли на Спенсър благодарствен поглед. Хана отпусна рамене, усещайки, че всички гледат нея. Последното нещо, което искаше, бе да говори за това в присъствието на всички останали. Освен това не беше сигурна дали изобщо иска да говори за това.
— Спенсър е права. Точно това е целта на А.
Момичетата замълчаха, загледани в квадратната хартиена лампа „Ногучи“, която стоеше на холната маса. Спенсър хвана ръката на Мона и я стисна. Емили стисна ръката на Хана.
— За какво бяха другите съобщения? — попита тихо Ариа.
Мона наведе глава.
— За някои неща от едно време.
Хана настръхна, вперила поглед в шнолата с форма на птица в косата на Ариа. Тя имаше усещането, че знае много добре с какво А. е измъчвал Мона — с намеци за онези години, преди Хана и Мона да станат приятелки, когато Мона бе задръстена и смотана. Кои ли тайни използваше А.? Че Мона се въртеше тайно край Али и искаше да бъде точно като нея? Че всички й се присмиваха? Двете с Мона никога не бяха обсъждали миналото, но понякога Хана се чувстваше така, сякаш ги връхлитаха болезнени спомени, които се натрупваха под повърхността на тяхното приятелство като някакъв подземен гейзер.