Емили се сети за спомена на Хана от деня преди Али да изчезне. След като излязоха на задната веранда, Емили се извини и отиде в тоалетната. Докато минаваше край кухнята и закачи с полата си Шарлът, хималайската котка на Али, тя чу Джейсън да говори с някого на стълбите. Гласът му звучеше ядосано.
— По-добре се откажи — изсъска Джейсън. — Знаеш колко много се ядосват на това.
— На никого няма да навредя — прошепна друг глас в отговор.
Емили се притисна към стената в коридора, объркана. Вторият глас приличаше малко на гласа на Али.
— Просто се опитвам да ти помогна — продължи Джейсън, като звучеше все по-възбудено.
Точно тогава госпожа Дилорентис влезе през входната врата и се втурна към умивалника в кухнята, за да си измие ръцете.
— О, здравей, Емили — пропя тя. Емили се отмести от стълбите. После чу как някой се изкачва към втория етаж.
Емили отново се взря в екрана на телевизора. Водещата на новините сега предупреждаваше членовете на роузуудския кънтри клуб да внимават, защото роузуудският воайор е бил забелязан да обикаля около сградата на клуба. Гърлото на Емили пресъхна. Колко лесно бе да се направи паралел между роузуудския воайор и А… и кънтри клуба? Купонът на Хана щеше да бъде там. Емили внимаваше много да не задава никакви въпроси на Хана след последното съобщение от А., но продължаваше да се чуди дали не трябваше да отидат в полицията — нещата бяха стигнали твърде далеч. Ами ако А. не само беше блъснал Хана, ами беше убил и Али, както бе предположила Ариа оня ден? Но може би Мона беше права: А. беше някъде наблизо и следеше всяко тяхно движение. А. щеше да разбере, ако кажат на полицията.
Сякаш в резултат на тези размисли телефонът й се раззвъня. Емили подскочи, като едва не падна от стола си. Тя имаше ново съобщение, но слава богу, то беше от Триста. Отново.
Хей, Ем! Какво ще правиш този уикенд?
Целувки,
Емили си пожела Рита Морино да не пее „Америка“ толкова силно и тя да не седи толкова близо до снимката с актьорския състав на „Котки“ — всичките котарани й се усмихваха цинично, сякаш умираха от желание да си наточат ноктите в нея. Тя прокара пръсти по грапавите бутони на нокията си. Щеше да е много грубо от нейна страна да не отговори на есемесите, нали? Тя написа:
„Здрасти! Този петък съм на купон с маски на една моя приятелка. Сигурно ще е забавно!
Почти веднага получи отговора на Триста.
„О, Боже! Ще ми се да можех да дойда.“
„И аз бих искала — отговори Емили. — До скоро!“
Тя се запита какво ли смята да прави Триста през този уикенд — да отиде на поредното парти в силоза? Да се срещне с друго момиче?
— Емили? — Две леденостудени ръце я хванаха за раменете. Емили се завъртя и изпусна телефона си на пода. Зад нея стоеше Мая. Майката и бащата на Емили, сестра й Карълайн и приятелят й Тофър стояха зад Мая. Всички бяха ухилени до ушите.
— Изненада! — извика Мая. — Майка ти ми се обади днес следобед, за да ме попита дали съм свободна за вечеря!
— О-о-о… — заекна Емили. — Това е… страхотно. — Тя вдигна телефона си от пода и закри екрана му с ръка, сякаш Мая можеше да види какво е написала Емили. Чувстваше се така, сякаш към нея са насочени няколко прожектора. Погледна към родителите си, които стояха до голямата снимка на героите от „Клетниците“, които атакуваха барикадите. И двамата се усмихваха изнервено, държаха се така, както когато се запознаха с бившето гадже на Емили, Бен.
— Масата ни е готова — обяви майката й. Мая хвана Емили за ръката и те тръгнаха след останалите. Всички се настаниха край огромната маса с пурпурна покривка. Един изключително женствен сервитьор — Емили можеше да се закълне, че си е сложил спирала на миглите — ги попита дали искат някакви коктейли.
— Толкова се радвам най-после да се запозная с вас, господин и госпожо Фийлдс — каза Мая щом сервитьорът се оттегли. Тя се усмихна на родителите на Емили, които седяха в другия край на масата.
Майката на Емили се усмихна в отговор.
— И аз се радвам да се запозная с теб.
Гласът й бе изпълнен с топлина. Бащата на Емили също се усмихна.
Мая посочи гривната на Карълайн.
— Толкова е красива. Сама ли я направи?