Ариа зяпна, изненадана от заядливия тон на Уайлдън.
— Аз просто…
— Спенсър Хейстингс е раздразнително момиче със състезателен дух, но нещо не я виждам като убийца — прекъсна я Уайлдън. След това се усмихна тъжно на Ариа. — Ясно, разбрах. Сигурно ти е много трудно — ти просто искаш да разбереш какво се е случило с приятелката ти. Обаче аз не знаех, че Алисън тайно се е виждала с гаджето на Мелиса Хейстингс. Това вече е интересно.
Уайлдън кимна леко на Ариа, изправи се и тръгна по коридора. Ариа остана при автоматите за храна, забила поглед в покрития със зелен балатум под. Тя се чувстваше прегряла и дезориентирана, сякаш бе прекарала твърде много време в сауна. Може би трябваше да се чувства засрамена, че е обвинила приятелката си. Освен това пропуските в теорията й, посочени от Уайлдън, имаха смисъл. Може би бе проявила глупост, като се довери изцяло на уликите, подхвърлени от А.
Тя усети, че настръхва. Може би А. нарочно й бе изпратил тези улики, само за да я изкара от релси — и да отклони вниманието от истинския убиец. И може би, само може би, истинският убиец беше… А.
Ариа бе потънала в мислите си, когато изведнъж усети нечия ръка върху рамото си. Тя трепна и се обърна с разтуптяно сърце. Зад нея, облечен с дънки, продупчени на левия преден джоб, и раздърпан пуловер с емблемата на колежа „Холис“, стоеше баща й Байрън. Тя се почувства неловко и скръсти ръце на гърдите си. От няколко седмици не беше разговаряла с него.
— Господи, Ариа, добре ли си? — избъбри Байрън. — Видях те по новините.
— Добре съм — сковано отвърна тя. — Хана пострада, не аз.
Докато баща й я придърпваше към себе си, за да я прегърне, тя се чудеше дали да го притисне силно към себе си, или да остави ръцете си да висят край тялото й. Откакто преди месец той се изнесе от дома им, тя остро усещаше липсата му. Но Ариа бе ужасно вбесена от това, че едва този смъртоносен инцидент и появата й по телевизията го бяха накарали да остави Мередит сама, за да отиде при собствената си дъщеря.
— Тази сутрин се обадих на майка ти, за да я питам как си, но тя ми каза, че вече не живееш при нея. — Гласът на Байрън потрепери от тревога. Той прокара ръка през косата си, като я разроши още повече. — Къде живееш сега?
Ариа се взираше със замъглен поглед в яркия плакат, илюстриращ метода на Хаймлих1, който висеше на стената над автомата за кока-кола. Някой бе нарисувал цици на човека, който се беше задавил, и позата изглеждаше така, сякаш онзи, който прилагаше техниката на Хаймлих, опипва пострадалия. Доскоро Ариа бе живяла в къщата на гаджето си Шон Ейкърд, но той беше пределно ясен, че тя повече не е добре дошла в дома му, след като прати полицията в апартамента на Езра, докато Ариа беше в леглото му. Кой ли бе казал на Шон за връзката на Ариа с Езра? Зън, зън, зън! А.
Не бе имала достатъчно време да обмисля къде ще живее занапред.
— В кръчмата „Стария Холис“? — предположи тя.
— В стаите й има плъхове. Защо не останеш при мен?
Ариа яростно разтърси глава.
— Ти живееш с…
— Мередит — твърдо заяви Байрън. — Бих искал да я опознаеш.
— Но… — възпротиви се Ариа. Баща й, обаче, я гледаше с класическия си поглед на будистки монах. Ариа познаваше този поглед много добре — вече го беше виждала, когато отказа да я пусне на летния арт — лагер в Бъркшир, а за четвърто поредно лято я прати в лагера „Три пъти ура за Холис“, което означаваше да прекара десет дълги седмици в изработване на кукли от хартиени пликчета и участване в състезания за носене на яйце в лъжица. Отново видя този поглед, когато го помоли да й позволи да завърши училище в Американската академия в Рейкявик, вместо да се връща в Роузууд заедно със семейството си. Погледът бе съпроводен от една поговорка, която Байрън бе научил от един монах, с който се запознал по време на специализацията си в Япония:
Трудностите каляват човека.
В смисъл, че онова, което не успее да убие Ариа, ще я направи по-силна.
Но когато си представи, че ще живее с Мередит, тя се сети за един много по-подходящ цитат:
Някои лекарства са по-лоши от болестта.
2.
Абракадабра, и ето, че отново се обичаме
Али сложи ръка на хълбок и се загледа в Спенсър Хейстингс, която стоеше от другата страна на пътеката, водеща от хамбара на Хейстингс към гората.
1
Специален начин за светкавична помощ при задавяне, разработен от американския лекар Хенри Хаймлих. Застава се зад пострадалия и тон се обхваща с две ръце около талията, на разстояние един пръст от пъпа нагоре се поставя юмрука на дясната ръка с палеца навътре, лявата ръка се поставя отгоре и с рязко силно движение се притиска навътре и нагоре. — Б.пр.