— Ти се опита да ми отнемеш всичко — изсъска тя. — Това, обаче, няма да го получиш.
Спенсър потрепери от студения нощен въздух.
— Кое няма да получа?
— Знаеш много добре — каза Али. — Прочела си го в дневника ми. — Тя преметна косата си през рамо. — Мислиш се за много специална, а всъщност си толкова смотана, като се преструваш, че не знаеш, че Иън е с мен. Разбира се, че знаеш, Спенс. Нали това е причината толкова да ти харесва? Защото аз съм с него! Защото сестра ти е с него!
Спенсър ококори очи. Нощният въздух вече направо щипеше ноздрите и. Али сви устни.
— О, Спенс… Наистина ли мислеше, че той те харесва?
Спенсър внезапно почувства прилив на гняв, ръката й се протегна напред и блъсна Али в гърдите. Али отстъпи, препъвайки се, назад и се спъна в хлъзгавите камъни. Само че това вече не беше Али — бе Хана Мерин. Тялото на Хана излетя във въздуха и се стовари на земята с остро изпукване. Вместо гримовете и новият блекбъри да се изсипят от чантата й като бонбони от смачкана кутия, по асфалта като дъжд заваляха вътрешните й органи.
Спенсър скочи с подгизнала от пот коса. Беше неделя сутринта и тя лежеше в леглото си, все още облечена с черната сатенена рокля и неудобното впито бельо, които бе избрала за купона по случай рождения ден на Мона Вандерваал предишната вечер. Мека златиста светлина огряваше бюрото й, а в короната на гигантския дъб до прозореца й невинно цвърчаха скорци. Цяла нощ не можа да заспи в очакване телефонът й да звънне с новини за Хана. Но никой не се обади. Спенсър нямаше представа дали мълчанието означаваше нещо добро… или нещо ужасно.
Хана. Тя й се беше обадила късно предишната вечер, точно след като Спенсър успя да си възвърне дълго потискания спомен за това как бе блъснала Али в нощта на изчезването й. Хана беше казала на Спенсър, че е открила нещо важно, и че трябва да се видят на люлките в „Роузууд дей“. Спенсър се добра до паркинга в същия момент, в който тялото на Хана излетя във въздуха. Тя паркира колата си до един страничен път, след това се втурна в гората, изпаднала в шок от видяното. „Извикайте линейка!“, беше изкрещяла Ариа. Емили плачеше от страх. Хана не помръдваше от мястото си. През целия си живот Спенсър не беше виждала толкова ужасяващо нещо.
Секунди по-късно сайдкикът на Спенсър изписка — съобщение от А. Докато продължаваше да блуждае из гората, Спенсър видя, че Емили и Ариа също извадиха мобилните си телефони и стомахът й се сви при мисълта, че те са получили същото зловещо съобщение:
Тя знаеше твърде много.
Дали А. не бе разбрал, че Хана знае нещо — нещо, което той се опитва да скрие, — и я е блъснал с колата, за да затвори устата й? Вероятно бе станало така, но на Спенсър й беше трудно да повярва, че това наистина се е случило. Беше твърде жестоко.
Но може би самата Спенсър бе жестока. Часове преди инцидента с Хана, тя бе блъснала сестра си Мелиса по стълбите. Най-накрая си бе спомнила какво се беше случило в нощта, когато Али изчезна, и възстанови онези изгубени десет минути, които толкова дълго бе потискала в съзнанието си. Тя беше блъснала Али на земята — може би толкова силно, че я беше убила. Няколко дни по-рано А. бе изпратил есемес на Спенсър, в който загатваше, че убиецът на Али е точно пред очите й. Спенсър бе получила съобщението в момент, в който се оглеждаше в огледалото… и виждаше себе си.
Спенсър не отиде на паркинга при приятелките си. Вместо това по най-бързия начин се прибра у дома, изпитвайки отчаяна нужда да премисли всичко. Възможно ли е тя да е убила Али? И да го пази в себе си? Но след тази безсънна нощ тя просто не можеше да сравни това, което сторила на Мелиса и на Али, с онова, което А. бе причинил на Хана. Да, Спенсър си бе изпуснала нервите, да, Спенсър може и да стигаше до крайности, но дълбоко в себе си тя знаеше, че е неспособна на убийство.
Защо тогава А. беше толкова уверен, че Спенсър е виновна? Възможно ли е А. да греши… или да лъже? Но той знаеше за целувката на Спенсър с Иън Томас в седми клас, за забранената й връзка с Рен, гаджето на Мелиса от колежа, и че заедно с четирите си приятелки бяха виновни за ослепяването на Джена Кавана — всичко това бе истина. Знаеше толкова много неща за тях, че едва ли имаше нужда да си измисля нещо допълнително.
Докато Спенсър избърсваше потта от лицето си я връхлетя една мисъл, която накара сърцето й да слезе в петите. Тя се сети за една много добра причина А. да лъже и да намеква, че Спенсър е убила Али. Може би А. също имаше тайни. Може би А. си търсеше жертвено агне.