Жена с набити крака и строг костюм минава покрай него и влиза в блока. Дали това е братовчедката Полин, съквартирантката, от чието неодобрение толкова се бои Мелани? Той се опомня и потегля.
На следващия ден тя не е на лекции. Лоша работа, защото на следващия ден са средносрочните изпити. Когато попълва дневника, той не й пише отсъствие и й слага бележка 70. Отдолу на страницата пише: „За затвърждаване“. Седемдесет: средна оценка — нито добра, нито лоша.
Тя отсъства през цялата следваща седмица. Той непрекъснато телефонира, но отговор няма. След това, в полунощ в неделя, звънецът иззвънява. Мелани, облечена от глава до пети в черно, на главата с черна вълнена шапчица. Лицето й е опънато; той се подготвя за гневни думи, за сцена.
Но сцена няма. Напротив, тя е притеснената.
— Мога ли тази нощ да спя тук?
— Разбира се, разбира се — сърцето му се преизпълва с облекчение. Протяга ръце, прегръща я, притиска я до себе си — тя е напрегната и студена. — Ела, ще ти направя чай.
— Не, не искам чай, не искам нищо. Изтощена съм, искам само да се срина някъде.
Той й приготвя легло в бившата стая на дъщеря си, целува я за лека нощ, оставя я сама. Когато след половин час се връща, тя спи мъртвешки сън, напълно облечена. Той й сваля обувките, завива я.
В седем сутринта, с първите птичи чуруликания, той почуква на вратата й. Тя е будна, лежи, изтеглила чаршафа до брадичката си; лицето й е изпито.
— Как се чувстваш?
Тя свива рамене.
— Случило ли се е нещо? Искаш ли да ми разкажеш?
Тя безмълвно клати глава.
Той сяда на леглото, притегля я към себе си. Тя започва жално да хлипа в обятията му. Въпреки всичко, го пробожда желание.
— Недей да плачеш — прошепва той в опит да я утеши. — Кажи ми какво е станало.
Все едно че й казва: „Кажи на тати какво е станало.“
Тя се овладява и се опитва да говори, но носът й е запушен. Той й намира книжна носна кърпичка.
— Мога ли да остана тук за известно време?
— Да останеш тук? — повтаря той старателно. Тя е престанала да плаче, но скръбта продължава да я разтърсва. — Дали е добра идея?
Тя не казва дали идеята е добра. Вместо това се притиска по-плътно до него; в корема си той усеща топлината на лицето й. Чаршафът пада; тя е само по ризка и гащички.
Знае ли в този момент какво върши?
Когато направи първата стъпка в градините на колежа, той смяташе, че започва мимолетна авантюрка — както почнала, тъй и свършила. А сега тя е в дома му и носи усложнения. Каква игра играе? Трябва да внимава, дума да няма. Но трябваше да внимава още в началото.
Изтяга се на леглото до нея. Последното нещо на света, от което се нуждае, е Мелани Изаакс да заживее у него. Въпреки това в момента самата мисъл го опиянява. Тя ще бъде тук всяка нощ, всяка нощ той ще има възможността да се сгуши в леглото до нея. Хората ще разберат, винаги разбират, ще шушукат, може да стане и скандал. Но какво го е грижа? Последната искра, преди чувствеността да угасне. Той отмества завивките, посяга, гали гърдите й, дупенцето й.
— Разбира се, че можеш да останеш — бърбори, — разбира се.
В собствената му спалня, през две врати звънва будилникът. Тя се отдръпва от него, завива се до раменете.
— Сега ще изляза — казва й той, — имам часове. Опитай се да заспиш отново. На обяд ще се върна и ще можем да говорим.
Поглажда косата й, целува челото й. Любовница? Дъщеря? Какво всъщност се опитва да му бъде тя? Какво му предлага?
Когато се връща на обяд, тя се е облякла, седи до кухненската маса, яде препечен хляб с мед и пие чай. Изглежда като че се чувства напълно у дома си.
— Тъй — казва той, — изглеждаш много по-добре.
— Поспах, след като ти излезе.
— Сега ще ми кажеш ли за какво беше всичко това?
Тя не го поглежда.
— Не сега. Трябва да вървя. Закъснявам. Ще ти обясня после.
— А кога ще бъде това „после“?
— Довечера, след репетицията. Става ли?
— Да.
Тя се изправя, слага чашката и чинийката в умивалника (но не ги мие) и се извръща да го погледне.
— Сигурен ли си, че става?
— Да, става.
— Исках да кажа, знам, че много отсъствах, но пиесата ми отнема цялото време.
— Разбирам. Казваш ми, че за теб театърът стои на първо място. Хубаво щеше да бъде да ми го беше обяснила отначало. Ще дойдеш ли на лекции утре?