Делото е сторено. Две имена на една страница, неговото и нейното, редом. Редом, но вече не като любовници, а като врагове.
Той се обажда в кабинета на заместник-ректора и получава час за пет вечерта, извън редовното работно време.
В пет чака в коридора. Арам Хаким, лъскав и млад, се появява и го поканва да влезе. В кабинета вече има двама души: Илейн Уинтър, декан на неговия факултет, и Фародия Расоол от Социологията, председател на университетската комисия срещу дискриминацията.
— Става късно, Давид, знаем защо сме се събрали — казва Хаким. — Затова — на въпроса. Как най-добре да процедираме?
— Можете да ми дадете повече подробности относно оплакването.
— Добре. Оплакването е подадено от госпожица Мелани Изаакс. Относно — той хвърля поглед към Илейн Уинтър — предишни нередности, свързани май с госпожица Изаакс. Илейн?
Илейн Уинтър взема думата. Никога не го е обичала; третира го като изкопаемо — колкото по-скоро го разкарат, толкова по-добре.
— Поставя се въпросът за посещението на госпожица Изаакс на лекции, Давид. Според думите й — разговарях с нея по телефона — миналия месец тя е присъствала само два пъти. Ако е вярно, трябвало е да ни се съобщи. Освен това твърди, че не се е явила на средносрочния изпит. Но — тя поглежда папката пред себе си, — ако се съди по твоя дневник, посещението й е било редовно, а на средносрочния изпит е изкарала седемдесет. — Илейн го разглежда изпитателно. — Следователно, освен ако няма две студентки на име Мелани Изаакс…
— Само една — казва той — нямам оправдание.
Хаким заговаря примирително.
— Приятели, нито е времето, нито мястото да започваме сериозни разговори. Според мен трябва — той поглежда към другите двама — да си изясним процедурата. Няма нужда да те уверявам, Давид, че въпросът ще бъде разглеждан при строга поверителност, знаеш го. Името ти ще бъде защитено, името на госпожица Изаакс — също. Ще се състави комисия. Функцията й ще бъде да реши дали съществува основание за дисциплинарни мерки. Ти или адвокатът ти ще получите възможността да оспорите състава й. Заседанията й ще бъдат закрити. Междувременно, докато комисията даде препоръка на ректора и ректорът действа според препоръката, всичко ще върви както досега. Госпожица Изаакс официално е напуснала твоя курс, от теб ще се очаква да се въздържаш от всякакви отношения с нея. Пропускам ли нещо, Фародия, Илейн?
Стиснала устни, д-р Расоол клати глава.
— Тия обвинения в тормоз винаги са нещо сложно, Давид, и крайно неприятно, но според нас процедурите ни са солидни и справедливи, така че ще действаме стъпка по стъпка и по правилата. Единствено мога да ти препоръчам да се запознаеш с процедурите и може би да си намериш адвокат.
Той понечва да отговори, но Хаким вдига ръка предупредително.
— Първо обмисли нещата, Давид.
Идва му до гуша.
— Не ми обяснявай какво да правя, не съм дете.
Излиза разярен. Но сградата е заключена, а портиерът си е отишъл. Задната врата също е заключена. Налага се да изчака Хаким да му отвори.
Вън вали.
— Ела под моя чадър — казва Хаким. Стигат до колата му и той добавя: — Честно казано, Давид, трябва да знаеш, че страшно ти съчувствам. Вярвай ми. Тая работа може да се превърне в ад.
Той познава Хаким от години, от времето, когато още играеше тенис, ходеха на тенис двамата, но сега не му е до мъжки откровения. Вдига рамене раздразнено и сяда в колата си.
Случаят щял да бъде строго поверителен, но, разбира се, не е, хората, разбира се, говорят. Защо иначе, при влизането му в преподавателската стая, всякакви разговори секват, защо една млада колежка, с която дотогава е имал най-приятелски отношения, оставя чая си недопит и излиза, като го отминава, без да го поглежда? Защо на първата му лекция за Бодлер се явяват само двама студенти?
Клюкарската мелница, мисли си той, върти се денонощно, смила репутации. Обществото на праведниците, заседаващо по ъглите, по телефона, при закрити врати. Злорадо шушукане. Schadenfreude. Първо присъдата, после процесът.