Той се старае винаги да върви с високо вдигната глава по коридорите.
Съветва се с адвоката, който е водил бракоразводното му дело.
— Нека първо да си изясним едно — пита адвокатът, — верни ли са обвиненията?
— Верни са. Имах любов с девойката.
— Сериозни ли бяха отношенията ви?
— Какво значение има това? След известна възраст всичко любовни връзки са сериозни. Като инфаркта.
— Моят съвет е да прибегнеш към стратегическата стъпка да си наемеш адвокатка. — Адвокатът споменава две имена. — Опитай се да уредиш нещата по извънсъдебен път. Определи си сам наказанието; оттегли се временно в отпуска, а в замяна университетът ще убеди девойката или семейството й да оттеглят обвиненията. В това ти е надеждата. Помири се с жълтия картон. Сведи щетите до минимум, изчакай скандалът да поутихне.
— Как да си определя сам наказанието?
— Терапия. Общественополезен труд. Психолог. В каквото успееш да ги убедиш.
— Психолог ли? Искаш да кажеш, че ми е нужен психолог?
— Не ме разбирай криво. Просто ти казвам, че една от предлаганите възможности е консултацията с психолог.
— Който ще ме оправи? Ще ме излекува? Ще ме излекува от неподобаващи щения?
Адвокатът свива рамене.
— Нещо подобно.
В университетското градче се провежда „Седмица срещу насилието“. „Жени срещу насилието: ВОЙНА!“ оповестяват, че ще организират двайсет и четиричасово бдение от солидарност към неотдавнашни жертви. Под вратата му пъхат брошурка: „ЖЕНИТЕ ПРОГОВАРЯТ“. Най-отдолу е надраскано с молив: „ДНИТЕ ТИ СА ПРЕБРОЕНИ, КАЗАНОВА.“
Той вечеря с бившата си съпруга Розалинд. Разделени са от осем години; бавно и предпазливо се сприятеляват отново, донякъде. Ветерани от войната. Приятно му е, че Розалинд още живее близо до него; това го насърчава. Може би и тя чувства същото спрямо него. Човек, на когото да разчиташ в най-лошия случай — ако паднеш в банята, ако откриеш кръв в изпражненията си.
Разговарят за Луси, единственото дете от първия му брак, която сега живее във ферма в Източен Кейп.
— Може би скоро ще я видя — казва той, — смятам да направя едно пътешествие.
— През семестъра?
— Семестърът е почти приключил. Остават ни само още две седмици.
— Има ли това нещо общо със сегашните ти неприятности? Чувам, че си имал неприятности.
— Откъде си чула?
— Хората говорят, Давид. Всички знаят за последната ти любовна авантюра с най-пикантни подробности. Ще ми позволиш ли да ти кажа колко глупаво изглежда всичко?
— Няма да ти позволя.
— Въпреки това ще ти кажа. Глупаво, че и грозно. Не знам как си уреждаш сексуалните връзки, нито пък ме интересува, но не се прави така. На колко си години — петдесет и две? Мислиш ли, че някое младо момиче ще изпита удоволствие да легне с мъж на тая възраст? Мислиш ли, че й е приятно да те наблюдава точно по средата на… Някога замислял ли си се над това?
Той мълчи.
— Не очаквай съчувствие от мен, Давид, не очаквай съчувствие от никого. Нито съчувствие, нито милост, не в наше време. Всички ще се надигнат срещу теб — и защо не? Просто не мога да разбера как си могъл!
Възкръснал е старият тон, тонът от последните години на брака им: страстни обвинения. Дори Розалинд би трябвало да се усети. Но може би е права. Може би младите трябва да бъдат защитени от вида на разтърсвани от страст старейшини. В края на краищата затова има проститутки, за да задоволяват копнежите на тия противни мъже.
— Както и да е — продължава Розалинд, — казваш, че ще видиш Луси.
— Да, смятам да замина след разследването и да остана при нея за известно време.
— Какво разследване?
— Идната седмица ще ме разследва комисия.
— Бързо действат. А след като гостуваш на Луси?
— Не знам. Не съм сигурен, че ще ми разрешат да се върна в университета. Нито съм сигурен, че ще го искам.
Розалинд поклаща глава.
— Безславен край на кариерата ти, не мислиш ли? Не те питам дали удоволствието с нея си струва последиците. Как ще организираш времето си? Какво ще стане с пенсията ти?
— Ще се споразумея някак с тях. Не могат да ме оставят без пукнат грош.
— Наистина ли? Не бъди толкова сигурен. На колко е години… твоята любима?
— На двайсет. Пълнолетна е. Достатъчно е възрастна, за да знае какво иска.
— Говори се, че вземала приспивателни. Вярно ли е?