— Това ли е всичко? Това ли са обвиненията?
— Да.
Той поема дълбоко дъх.
— Убеден съм, че членовете на комисията ще намерят по-добър начин да си запълват времето, отколкото да дъвчат факти, по които спор няма. Признавам се за виновен и по двете обвинения. Прочетете присъдата и нека да вървим да си гледаме работата.
Хаким се навежда към Матабане. Двамата разменят полугласни забележки.
— Професор Лаури — започва Хаким, — трябва да повторя, че ние сме комисия за разследване. Задачата ни е да изслушаме двете страни по случая и да отправим препоръки. Не сме упълномощени да вземаме решения. Пак ви питам: не би ли било по-добре, ако ви представлява някой, запознат с нашите процедури?
— Нямам нужда някой да ме представлява. Мога отлично да представлявам сам себе си. Да разбирам ли, че въпреки току-що отправената молба, трябва да продължаваме с изслушванията?
— Искаме да ви дадем възможност да изложите своята позиция.
— Вече изложих позицията си. Виновен съм.
— Виновен в какво?
— Във всичко, в което ме обвинявате.
— Преливаме от пусто в празно, професор Лаури.
— Във всичко, което твърди госпожица Изаакс, и в подправяне на студентски документи.
Сега се намесва Фародия Расоол.
— Твърдите, че приемате казаното от госпожица Изаакс, професор Лаури, но всъщност чели ли сте го?
— Нямам желание да чета изложеното от госпожица Изаакс. Приемам го. Няма известна на мен причина, поради която госпожица Изаакс да лъже.
— Но не би ли било разумно наистина да прочетете изявлението й, преди да го приемете?
— Не. В живота има много по-важни неща от разума.
Професор Расоол се обляга назад.
— Също като Дон Кихот, професор Лаури, но можете ли да си го позволите? Струва ми се, че нашият дълг е да ви защитим от самия вас. — Тя ледено се усмихва на Хаким.
— Казвате, че не сте потърсили правна консултация. Съветвали ли сте се с някого — например със свещеник, или с психолог? Готов ли сте да поговорите с психолог? — Думите са на преподавателката по бизнес.
Той усеща как настръхва.
— Не, не съм говорил с психолог, нито имам намерение да го сторя. Аз съм възрастен човек. Не се поддавам на психологически съвети. Те вече не стигат до мен. — Той се извръща към Матабане. — Казах каквото имах да кажа. Има ли някаква причина настоящият дебат да продължава?
Матабане и Хаким се съветват шепнешком.
— Предложението е — подема Матабане — комисията да се оттегли, за да обсъди искането на професор Лаури.
Всички кимат.
— Професор Лаури, мога ли да ви помоля да излезете за няколко минути заедно с госпожица Ван Вик, докато ние разискваме въпроса?
Двамата със студентката-наблюдател се оттеглят в кабинета на Хаким. Не си разменят нито дума; студентката е очевидно притеснена. „ДНИТЕ ТИ СА ПРЕБРОЕНИ, КАЗАНОВА.“ Какво ли си мисли тя за Казанова сега, когато се е озовала лице в лице с него?
Повикват ги обратно. Настроението в залата не е благоприятно — кисела атмосфера, така би я определил.
— И тъй — казва Матабане, — да резюмираме: професор Лаури, наистина ли признавате правотата на обвиненията срещу вас?
— Приемам всичко, в което госпожица Изаакс ме обвинява.
— Доктор Расоол, желаете ли да добавите нещо?
— Да. Желая да се запише, че възразявам срещу реакцията на професор Лаури, тъй като я смятам за увъртане. Професор Лаури твърди, че приема обвиненията. Но когато се опитваме да го притиснем да каже какво точно всъщност приема, ни се отговаря с неуловима подигравка. За мен това показва, че той приема обвиненията само формално. В случай като неговия, с толкова подтекст, широката общественост има право…
Той не може да й позволи да продължи.
— В моя случай няма подтекст — озъбва й се той.
— Широката общественост има право да знае — продължава тя, повишавайки глас по професионален навик, заглушавайки го — какво точно признава професор Лаури и поради това — за какво го осъждат.
Матабане:
— Ако го осъдят.
— Именно, ако го осъдят. Няма да изпълним дълга си, ако нещата не ни станат кристално ясни и ако не сме кристално ясни в препоръките си за какво съдим професор Лаури.
— На всеки от нас е кристално ясно, доктор Расоол. Въпросът е дали и на професор Лаури е кристално ясно.