Выбрать главу

На прага се е изправил мъж, висок мъж в син гащеризон, гумени ботуши и вълнена шапчица.

— Пьетрус, влез да те запозная с баща си — казва Луси.

Пьетрус изтрива ботушите си. Ръкуват се. Набраздено, обветрено лице; проницателен поглед. Четирийсет? Четирийсет и пет?

Пьетрус се обръща към Луси:

— Пръскалката. Дошъл съм за пръскалката.

— В комбито е. Почакай, ще я донеса.

Оставя го с Пьетрус.

— Вие се грижите за кучетата, така ли? — подема той, за да наруши тишината.

— Грижа се за кучетата и работя в градината. Да. — Пьетрус се усмихва широко. — Градинар и кучкар. — Размишлява за момент. — Кучкар — повтаря, наслаждавайки се на думата.

— Аз току-що пристигнах от Кейптаун. Понякога се тревожа за дъщеря си, съвсем сама тук. Толкова е отдалечено.

— Да, опасно е — казва Пьетрус. Замълчава. — В наше време всичко е опасно. Но тук си е добре, според мен. — И пак се усмихва.

Луси се връща и носи шишенце.

— Знаеш дозата: една чаена лъжичка на десет литра вода.

— Знам.

И Пьетрус се измъква заднешком през ниския коридор.

— Пьетрус ми се струва добър човек — отбелязва той.

— Главата си му е на място.

— В имота ли живее?

— Живеят с жена му в старата конюшня. Прокарах там електричество. Доста е удобно. Има и друга жена в Аделаид, и деца, някои от тях вече големи. Понякога отива там и прекарва известно време.

Той оставя Луси да си върши работата и си прави разходка чак до Кентън роуд. Студен зимен ден, слънцето вече се търкаля по червените възвишения, по които е набодена рядка, избеляла трева. Бедна земя, бедна почва, размишлява той. Изтощена. Добра само за козите. Нима Луси наистина възнамерява да прекара живота си тук? Той се надява да е само фаза.

Отминават го група деца, които се връщат от училище. Той ги поздравява; отвръщат му. Провинциални нрави. Кейптаун постепенно се оттегля в миналото.

Споменът за девойката го връхлита без предупреждение; изящните малки гърди с вирнати връхчета, гладкият плосък корем. Пронизва го желание. Очевидно, че каквото го е завладяло, още не е угаснало.

Връща се вкъщи и разопакова целия си багаж. Много отдавна не е живял с жена. Ще трябва да внимава как се държи; ще трябва да се носи спретнато.

„Наляла се е“ — думата определено е мека за Луси. Скоро тя ще бъде шишкава. Отпуснала се е, както става, щом човек напусне страната на любовта. Qu’est devenu ce front poli, ces cheveux blonds, sourcils voutes?3

Скромна вечеря: супа и хляб, след това сладки картофи батати. По принцип той не обича батати, но Луси ги е приготвила с лимонова коричка, масло и подправки, така че не само стават за ядене, но са и вкусни.

— Ще постоиш ли повече? — пита тя.

— Седмица? Да кажем — седмица. Ще ме издържиш ли толкова дълго?

— Можеш да останеш колкото желаеш. Само се боя да не ти доскучае.

— Няма да ми доскучае.

— След тази седмица къде ще отидеш?

— Още не знам. Може би ще се отправя на пътешествие, дълго пътешествие.

— Тук можеш да живееш, колкото си искаш.

— Много мили думи, момичето ми, но бих искал да запазя приятелството ти. А дългите визити развалят приятелството.

— Ами ако не го наричаме визита? Ами ако го наречем убежище? Би ли приел убежище за неопределен период?

— Имаш предвид политическо убежище? Нещата не стоят чак толкова зле, Луси. Не бягам от властта.

— Роз каза, че атмосферата е отвратителна.

— Сам си го сторих. Предложиха ми компромис, но не поисках да приема.

— Какъв компромис?

— Превъзпитание. Реформиран характер. Кодовата дума беше сеанси с психолог.

— Та толкова ли си идеален, че да нямаш полза от няколко сеанса?

— Прекалено ми напомня за Китай по Маово време. Разкаяние, самокритика, публични извинения. Аз съм старомоден, бих предпочел просто да ме поставят до стената и да ме разстрелят. И край.

— Да те разстрелят ли? Защото си завъртял любов със студентка? Не мислиш ли, че е малко прекалено, Давид? Такива неща сигурно стават през цялото време. Определено ставаха през моето следване. Ако наказваха за всеки случай, професията ви щеше да бъде изтребена.

Той свива рамене.

— Живеем в пуритански времена. Личният ти живот е обществено достояние. На почит е развратът, развратът и сантиментите. Иска се спектакъл: биене в гърдите, угризения, сълзи, ако е възможно. Телевизионно шоу. Няма да им доставя това удоволствие.

вернуться

3

В какво се превърнаха гладкото чело, русите коси, извитите вежди? (фр.). — Б.пр.