— Следователно?
— Всяка жена, с която съм бил близък, ме е научила на нещо за мен самия. В това отношение жените са ме превърнали в по-добър човек.
— Надявам се, че не твърдиш обратното — че, като са те опознали, жените са се превърнали в по-добри хора.
Той я поглежда ядосано. Тя се усмихва.
— Шегувам се.
Връщат се по асфалтираното шосе. На завоя към имението има ръкописна табела, която не е забелязал преди: „Рязани цветя, палми“; и до надписа — стрелка: „1 км“.
— Палми ли? Мислех, че не е разрешено да се режат палми.
— Не е разрешено да се изкореняват дивите сагови палми. Аз ги отглеждам от семе. Ще ти покажа.
Продължават; младите кучета опъват каишките и искат да се отскубнат; женската тепка и пъхти зад тях.
— Ами ти? Това ли искаш ти от живота? — Той посочва градината, къщата, чийто покрив блести на слънцето.
— Добре ми е — отвръща Луси тихо.
Събота, пазарен ден. Луси го събужда в пет, както са се уговорили, направила му е кафе. Увити, за да се предпазят от студа, те се срещат с Пьетрус в градината, където на светлината на халогенна лампа Пьетрус вече реже цветя.
Той предлага да замести Пьетрус, но пръстите му замръзват почти веднага и не е в състояние да прави букети. Връща връвта на Пьетрус и започва да увива и опакова.
Към седем, когато зората вече докосва възвишенията и кучетата се размърдват, всичко е готово. Комбито е натоварено с кутии с цветя, чувалчета с картофи, лук, зеле. Луси шофира, Пьетрус е отзад. Отоплението не работи; като се взира през замъгленото предно стъкло, Луси поема по шосето към Греъмстаун. Той седи до нея, яде от сандвичите, които тя е приготвила. Носът му тече — надява се тя да не забележи.
И тъй: ново приключение. Неговата дъщеря, която едно време той караше на училище и на балет, на цирк и на пързалката за кънки, сега го извежда, показва му своя живот, показва му този различен, непознат свят.
На „Донкин скуеър“ продавачите вече подреждат сергиите си върху дървени магарета и разтварят торбите със стока. Мирише на опърлено месо. Градът е потънал в студена мъглица; хората търкат длани, тупат с крака, псуват. Цари атмосфера на привидна близост, в която Луси, за негово облекчение, не участва.
Те са, както му изглежда, в онази част от пазаря, в която се продават продукти. От лявата им страна са се разположили три африканки, продаващи мляко, маса, масло, както и кокали за супа, поставени във ведро, запушено с мокър парцал. Вдясно от тях се е разположило семейство стари африканери, които Луси поздравява с „Tante Miems, Ooms Koos“; помага им един мъник с нахлупена над очите шапка, който едва ли има повече от десет години. И те, като Луси, продават картофи и лук, но и затворени сладка, конфитюри, сухи плодове, пакетчета чай — бунчу, плодов, билков.
Луси е донесла две сгъваеми столчета. Пият кафе от термоса и чакат първите клиенти.
Само преди две седмици той се намираше в класната стая и обясняваше на отегчени провинциални младежи каква е разликата между „пия“ и „изпивам“, „горя“ и „изгарям“. Свършени и несвършени глаголи, текущо действие и завършено действие. Колко далеч му се струва това сега. Живея, живял съм, живях.
Картофите на Луси, извадени и подредени в кошница с обем на цял будел, са чисти и измити. Картофите на Кокс и Мием са все още кални. В течение на сутринта Луси спечелва почти петстотин ранда. Цветята й се продават непрекъснато; в единайсет тя сваля цените и продава всичко. Търговията върви усилено и на сергията с млякото и месото; но възрастните съпрузи, седнали един до друг, вдървени и окумени, нямат толкова голям късмет.
Много от купувачите наричат Луси по име — повечето са жени на средна възраст, в чието отношение прозира собственическа нотка, сякаш нейният успех е и техен. Всеки път тя го представя: „Запознайте се с баща ми, Давид Лаури, на гости ми е от Кейптаун.“ „Сигурно се гордеете с дъщеря си, господин Лаури.“ „Да, много се гордея.“
— Бев има приют за животни — обяснява Луси след едно запознанство. — Понякога й помагам. На връщане ще се отбием у тях, ако не възразяваш.
Бев Шо не му е харесала — закръглена и шумна женичка с черни лунички, с късо подстригана, жилава коса, без врат. Той не харесва жени, които не правят усилие да бъдат привлекателни. Приятелките на Луси го бяха отблъсквали и преди по същата причина. Не се гордее с това — предразсъдък, заседнал в душата му, вкоренил се там. Мозъкът му се е превърнал в приют за стари мисли, лениви, неинтелигентни, без изход. Трябва да ги прогони, да прочисти помещенията. Но не го е грижа, или поне не го интересува особено.