Дружеството за защита на животните, някога дейна благотворителна организация в Греъмстаун, трябвало да приключи работата си, но в старото помещение шепа доброволци, водени от Бев Шо, продължават да поддържат ветеринарна клиника.
Той няма нищо против любителите на животни, с които Луси се мотае, откак я помни. Несъмнено светът ще загуби, ако те изчезнат. Затова, когато Бев Шо им отваря, придава на лицето си любезен израз, макар всъщност да го отвращава вонята на котешка пикня и кучи изпражнения и спрейове, която го блъсва от вратата.
Къщата е точно каквато си я е представял — паянтови мебели, джунджурии (порцеланови овчарки, хлопатари, четка от щраусови пера за гонене на мухи); някъде бъбри радио, в кафези чуруликат птички, в краката се мотаят котки. Към Бев Шо се прибавя Бил Шо, също като нея нисък и тантурест, който пие чай, седнал до кухненската маса, червен като цвекло, със сребърна коса и с пуловер поло.
— Сядай, сядай, Давид — казва Бил, — вземи си чаша, чувствай се като у дома си.
Сутринта се е проточила безкрайно, той е уморен, последното, което му се иска, е да си бъбри с тези хора. Поглежда Луси.
— Няма да останем, Бил — казва Луси. — Просто ще взема някои лекарства.
През един прозорец той зърва задния двор на семейство Шо: ябълка, която ръси червиви плодове, избуяли плевели, пространство, заградено с поцинковани ламаринени листове, дървени палети, стари автомобилни гуми, сред които щъкат кокошки; в ъгъла, колкото и невероятно да изглежда, дреме млада антилопа.
— Е, какво ти е мнението? — пита Луси, когато са в колата.
— Не искам да съм груб. Това си е своего рода субкултура. Нямат ли деца?
— Нямат. Не подценявай Бев. Не е глупава. Прави огромни добрини. Бори се от години, първо от името на Дружеството, сега от свое име.
— Обречена битка.
— Обречена е. Пари вече няма. Животните не фигурират в списъка на националните приоритети.
— Сигурно се отчайва. А и ти.
— Да. Не. Какво значение има? Животните, на които тя помага, не се отчайват. Положението им се облекчава страхотно.
— Чудесно тогава. Извинявай, детето ми, просто ми е трудно да развия интерес към този въпрос. Възхищава ме това, което правиш ти, което прави тя, но защитниците на животните ми приличат на християнска секта. Всички са тъй бодри и доброжелателни, че след известно време ти се прищява да идеш да изнасилиш или да ограбиш. Или да ритнеш някоя котка.
Учуден е от избухването си. Не е раздразнен, ни най-малко.
— Смяташ, че трябва да се заема с по-важни неща — констатира Луси. Излезли са на магистралата и тя шофира, без да го поглежда. — Смяташ, че понеже съм твоя дъщеря, трябва да си уредя живота по-добре.
Той вече клати глава.
— Не… не… — повтаря тихо.
— Смяташ, че трябва да рисувам натюрморти или да изучавам руски език. Не одобряваш приятели като Бев и Бил Шо, защото те няма да ме насочат към по-възвишен живот.
— Не е вярно, Луси.
— Вярно е. Няма да ме насочат към по-възвишен живот и причината е, че по-възвишен живот не съществува. Това е единственият живот. Който делим с животните. Именно такъв пример дават хора като Бев. Този пример се опитвам да следвам. Да споделя някои от нашите човешки привилегии със зверовете. Не искам да се върна в следващото си съществуване като куче или като свиня и да трябва да живея така, както живеят при нас кучетата и свинете.
— Луси, миличка, не се сърди. Да, съгласен съм, това е единственият живот. Що се отнася до животните, да, разбира се, нека да сме добри към тях. Но да не губим перспективата. Ние сме от различен ред на съзиданието. Не казвам, че сме по-високо, просто сме различни. Така че, ако ще бъдем добри, нека да сме добри просто защото сме щедри, не защото се чувстваме виновни, или се боим от наказание.
Луси поема дълбоко дъх. Изглежда, като че ще отговори на неговата проповед, но се отказва. Стигат до къщата в мълчание.
Девета глава
Той седи във всекидневната и гледа мач по телевизията. Нула на нула — никой от отборите не се старае да победи.
Коментарът е ту на сотхо, ту на ксоса — езици, от които той не разбира нито дума. Намалява звука, докато едва го чува. Съботен следобед в Южноафриканската република; време, посветено на мъжете и техните удоволствия. Той задрямва.