Истината е, че не му е приятно да си представя дъщеря си, обзета от страст към друга жена, при това проста жена. От друга страна, по-приятно ли щеше да му бъде, ако любовникът беше мъж? Какво всъщност иска той за Луси? Не че иска тя да остане вечно дете, вечно невинна, вечно негова, в никакъв случай! Но той е баща, това е съдбата му, и стареейки, бащата неволно се обляга все повече на дъщеря си. Дъщерята се превръща в негово второ спасение, невястата на възродената му младост. Нищо чудно, че в приказките кралиците се опитват да измъчват дъщерите си до смърт!
Той въздиша. Горката Луси! Горките дъщери! Каква участ, какво бреме! Ами синовете — сигурно и те минават през изпитания, макар той да не знае точно какви.
Да можеше да заспи. Но му е студено и изобщо не му се спи.
Става, намества си сакото, връща се в леглото. Чете писмата на Байрон от 1820 година. Дебел, остарял на трийсет и две години, Байрон живее у семейство Гичоли в Равена — с Тереза, неговата благодушна късокрака любовница, и с нейния мазен, злобен съпруг. Лятна горещина, чай в късния следобед, провинциални клюки, едва прикривани прозевки. „Жените седят в кръг, мъжете играят досадни игри на карти“ — пише Байрон. Чрез прелюбодействието е преоткрил цялата досада на брака. „Винаги съм знаел, че на трийсет години ще престана да изпитвам истинско, силно удоволствие от страстта.“
Той въздиша отново. Колко кратко е лятото преди есента и след това зимата! Чете до среднощ, но въпреки това не успява да заспи.
Единайсета глава
Сряда е. Той е станал рано, но Луси го е изпреварила. Заварва я да наблюдава дивите гъски във водоема.
— Нали са красиви — казва му тя. — Връщат се всяка година. Винаги тези три. Чувствам се поласкана, че ме посещават. Че са ме избрали.
Три. Това би било решение. Той и Луси, и Мелани. Или той и Мелани, и Сорая.
Закусват заедно, след това извеждат двата добермана на разходка.
— Мислиш ли, че би могъл да живееш тук, в нашата част на света? — пита го Луси неочаквано.
— Защо? Да не ти трябва нов кучкар?
— Не, нямах предвид това. Не би ли могъл да си намериш работа в Роудз юнивърсити — сигурно имаш връзки там — или в Порт Елизабет?
— Не мисля, Луси. Вече не съм продаваем. Скандалът ще ме следва, белязан съм. Не, ако потърся работа, трябва да бъде нещо невзрачно — писар, стига още да има писари, помощник в кучкарник.
— Но ако искаш да сложиш край на скандалните приказки, не трябва ли да се защитиш? Като бягаш, само даваш храна на клюките, нали?
Като дете Луси беше тиха и незабележима; наблюдаваше го, но никога, поне доколкото беше забелязал, не го съдеше. Сега, прехвърлила двайсетте, е започнала да се оформя. Кучета, градинарство, астрологическа литература, асексуално облекло: във всяко той чете декларация за независимост, обмислена, целенасочена. Както и пренебрежението към мъжете. Строителка на собствения си живот. Излизаща изпод сянката му. Добре! Той одобрява.
— Това ли смяташ, че съм направил? Избягал съм от местопрестъплението?
— Оттеглил си се. Спестил си си неприятностите — каква е разликата?
— Не ме разбираш, мила. Това, което искаш от мен, вече не може да се постигне, basta. В наше време не става. Дори ако се опитам да се защитя, никой няма да ме слуша.
— Не е вярно. Дори ако си, какъвто се описваш, морален динозавър, винаги ще има любопитни да чуят какво ще каже един динозавър. Аз например съм любопитна. Каква е твоята обосновка? Нека я изслушаме.
Той се колебае. Наистина ли иска от него да й избълва интимни подробности?
— Моята обосновка е правото на желанието. Оправданието ми е богът, който кара дори птичките да се разтреперват.