Прав ли е Етингер? Ако и той имаше револвер, щеше ли да спаси Луси? Съмнява се. Ако имаше револвер, сигурно щяха да бъдат вече мъртви — и той, и Луси.
Забелязва, че ръцете му продължават да потреперват. Луси е скръстила ръце на гърдите си. Дали защото и тя трепери?
Той очаква Етингер да ги заведе в полицейския участък. Излиза, че Луси е поискала да ги закара в болницата.
— Заради теб, или заради мен? — пита я той.
— Заради теб.
— Няма ли и полицията да иска да ме види?
— Аз мога да им кажа всичко, което и ти. Или знаеш нещо повече?
В болницата тя се упътва уверено през вратата с надпис „ЗЛОПОЛУКИ“, попълва формуляр вместо него, намира му място да седне в чакалнята. Тя е въплъщение на сила, целеустременост, докато той вече целият трепери.
— Ако те изпишат, чакай тук — нарежда му тя. — Ще се върна да те взема.
— А ти?
Тя свива рамене. Дори да трепери, не й личи.
Той сяда между две яки моми, вероятно сестри, едната от които държи стенещо дете, и един мъж с кървава превръзка на ръката. Дванайсети поред е. Часовникът на стената показва 5,45. Той затваря здравото си око и се унася; в това време двете сестри продължават да си шепнат. Когато отваря очи, часовникът продължава да показва 5,45. Да не е развален? Не: малката стрелка потрепва и спира на 5,46.
Минават два часа, преди сестрата да го повика; след това чака още, докато го приеме единственият дежурен лекар, млада индуска.
Изгарянията по главата му не са сериозни, казва тя, но да внимава да не се инфектират. Тя отделя повече време на окото му. Горният клепач е залепнал за долния; отделянето им се оказва извънредно болезнено.
— Късметлия сте — коментира тя след прегледа. — Самото око не е увредено. Ако бяха употребили петрол, щеше да е съвсем различно.
Той излиза от кабинета с почистена и превързана глава, с покрито око и леден пластир на китката. За негова изненада в чакалнята е Бил Шо. Бил, който му стига до раменете, го прегръща.
— Отвратително, направо отвратително — казва той. — Луси е у нас. Искаше сама да дойде да те вземе, но Бев не й разреши. Как си?
— Добре съм. Леки изгаряния, нищо сериозно. Извинявайте, че ви развалихме вечерта.
— Глупости! За какво са приятелите? Вие бихте направили същото.
Изречени без ирония, думите засядат в ума му и не изчезват. Бил Шо е убеден, че ако него, Бил Шо, ударят по главата и подпалят, тогава той, Давид Лаури, би дошъл в болницата, би го чакал, без дори вестник за четене, за да го заведе у дома му. Бил Шо е убеден, че щом двамата с Давид Лаури някога са изпили чаша чай заедно, Давид Лаури е негов приятел и двамата имат задължения един към друг. Прав ли е Бил Шо, или греши? Нима Бил Шо, роден в Ханки, на по-малко от двеста километра оттук, който работи в железарски магазин, познава света толкова малко, че не знае за съществуването на хора, които не са готови да се сприятеляват лесно, чието отношение към мъжката дружба е проядено от скептицизъм? Новоанглийски „friend“ (приятел) от староанглийското „freond“, от „freon“, „обичам“. Дали в очите на Бил Шо изпитата чаша чай запечатва любовната връзка? Но без Бил и Бев Шо, без стария Етингер, без връзките, все едно какви, къде щеше да е той сега? В разграбената ферма, със счупения телефон, сред мъртви кучета.
— Отвратителна работа — повтаря Бил Шо в колата. — Каква жестокост! Не стига, че четем за такива работи във вестника, но като се случи на познати — той поклаща глава, — наистина ти става ясно какво е. Сякаш отново си на война.
Той не си прави труда да отговори. Денят още не е приключил. Война, жестокост: всяка дума, с която се опитват да приключат днешния ден, потъва в черното гърло на деня.
Бев Шо ги посреща на вратата. Съобщава им, че Луси е взела успокоително и си е легнала; най-добре да не бъде обезпокоявана.
— Била ли е в полицията?
— Да, вече са пуснали съобщение за колата ви.
— А била ли е на лекар?
— Нищо не е пропуснато. Ами вие как сте? Луси каза, че лошо сте обгорял.
— Обгорял съм, но не толкова зле, колкото изглежда.
— Тогава трябва да хапнете и да си отпочинете.
— Не съм гладен.
Тя пълни за него семейната голяма, старомодна чугунена вана. Той изтяга невзрачното си тяло в горещата вода и се опитва да се отпусне. Но когато иска да излезе от ваната, се подхлъзва и едва не пада: слаб е като бебе, главата му се мае. Налага му се да повика Бил Шо и да понесе унижението да му помагат да излезе от ваната, да му помагат да се избърше, да му помагат да облече чужда пижама. По-късно чува как Бил и Бев разговарят тихо и знае, че разговарят за него.