— Пьетрус се е върнал — съобщава той на Луси. — С купища строителни материали.
— Добре.
— Защо не ти е казал, че заминава? Не ти ли се струва подозрително, че изчезна точно сега?
— Не съм господарка на Пьетрус. Сам си е господар.
Нелогичен отговор, но той го отминава с мълчание. Решил е нищо да не коментира с Луси, поне засега.
Луси се държи настрана, не дава израз на чувствата си, не се интересува какво става наоколо й. Налага се той, колкото и да е невеж във фермерството, да пуска патиците от курника, да оправя отводнителната система и да напоява градините, за да не изсъхнат. Луси лежи по цели часове, взряна в пространството, или разлиства стари списания, чийто запас изглежда безкраен. Прелиства ги нетърпеливо, сякаш търси нещо, което го няма в тях. „Едуин Друд“ е изчезнала.
Той съзира Пьетрус в работен гащеризон, край водоема. Странно му се струва, че тоя човек още не се е обадил на Луси. Упътва се към него, разменят си поздрави.
— Сигурно си чул — в сряда, докато те нямаше, ни обраха до шушка.
— Да — казва Пьетрус — чул съм. Много лошо, много лошо нещо. Но сега сте добре.
Добре ли е? Луси добре ли е? Въпрос ли задава Пьетрус? Не звучи като въпрос, но той не може да го тълкува по друг начин, освен ако търси подтекст. Добре, въпрос, а какъв е отговорът?
— Жив съм — казва той. — Жив ли е човек, добре е. Така че, да, добре съм.
Той млъква, чака, допуща мълчание, мълчание, което Пьетрус би трябвало да запълни със следващия въпрос: „А как е Луси?“
Греши.
— Луси ще ходи ли на пазара утре? — пита Пьетрус.
— Не знам.
— Защото ще си загуби мястото на сергията, ако не отиде — обяснява Пьетрус, — може би.
— Пьетрус иска да знае ще ходиш ли на пазара утре — уведомява той Луси. — Бои се да не си загубиш мястото на сергията.
— Защо не отидете двамата? На мен не ми се ходи.
— Сигурна ли си? Жалко ще бъде да пропуснеш седмица.
Тя не отговаря. Предпочита да не се показва и той знае защо. Поради позора. Поради срама. Това постигнаха техните посетители — това причиниха на тази уверена, съвременна млада жена. Историята се разлива из окръга като петно. Не нейната история, а тяхната — те са я съчинили. Как са я поставили на място, как са й показали за какво служи жената.
Той самият се притеснява да се покаже пред хората със затворено око и бяла шапчица. Но заради Луси върши всичко, което се върши на пазара, седи до Пьетрус на сергията, издържа втренчените погледи на зяпачите, отговаря учтиво на онези от приятелите на Луси, които решават да изкажат съчувствия. „Да, загубихме колата — разказва той — и кучетата, разбира се, всички, с изключение на едно. Не, на дъщеря ми нищо й няма, просто днес не се чувства добре. Не, не ни се вярва, полицията е претрупана от работа, както знаете. Да, естествено, че ще й кажа.“ Чете за случилото се така, както го описва „Хералд“. Вестникът нарича мъжете „неизвестни нападатели“. „Трима неизвестни са нападнали госпожица Луси Лаури и възрастния й баща в малкото им имение край Салем, като са отнесли дрехи, електроника и пушка. По зловеща прищявка, крадците убили шест кучета-пазачи и избягали с колата, тойота корола СА 507644, модел 1993 година. Господин Лаури, който е получил леки наранявания по време на нападението, е лекуван в Заселническата болница и след това е изписан.“
Той е доволен, че не се прави връзка между възрастния баща на госпожица Лаури и Дейвид Лаури, последовател на поета-природоописател Уилям Уърдсуърд и до неотдавна професор в Техническия университет в Кейп.
Що се отнася до търговията, той не прави почти нищо. Пьетрус бързо и сръчно излага стоката им, знае цените, прибира парите, връща рестото. Всъщност Пьетрус върши работата, а той седи и си грее ръцете. Също като в старо време: baas en Klaas. Само дето той не си позволява да дава на Пьетрус заповеди.
Въпреки това печалбата им е ниска: по-малко от триста ранда. Причината е в отсъствието на Луси, няма съмнение. Налага им се да натоварят обратно на комбито кашони с цветя и чували със зеленчуци. Пьетрус клати глава. „Не е добре“ — казва.
Досега Пьетрус не е дал никакво обяснение за отсъствието си. Пьетрус има право да пристига и заминава както намери за добре; упражнил е това право и няма защо да говори. Но въпросът си остава. Знае ли Пьетрус кои са непознатите? Дали причината те да се насочат към Луси, вместо например към Етингер, е някаква изтървана от Пьетрус дума? Знаел ли е Пьетрус предварително какво са замисляли?