Навремето той щеше да го накара да проговори. Навремето дори беше възможно търпението му да се изчерпа и той да му покаже пътя и да наеме някой друг на негово място. Но макар да си получава надницата, Пьетрус вече не е, точно казано, наемна ръка. Точно казано, трудно е да се определи какво е Пьетрус. Думата, която май му подхожда най-добре, е съсед. Пьетрус е съсед, който по една случайност в момента продава труда си, защото така му изнася. Продава труда си по договор, неписан договор, и в този договор няма клауза за уволнение поради съмнение. Живеят в нов свят — той, Луси, Пьетрус. Пьетрус знае това, и той знае това, и Пьетрус знае, че той знае.
Независимо от това той се чувства уютно с Пьетрус, дори е готов, макар и предпазливо, да го хареса. Пьетрус е от неговото поколение. Несъмнено Пьетрус е изживял много, несъмнено има какво да разкаже. Не би било зле да чуе Пьетрусовата история някой ден. Но за предпочитане — не обезсилена чрез английския. Той все повече се убеждава, че английският език е неподходяща среда за истината на Южна Африка. Английският кодекс е свил цели изречения, направил ги е неясни, неясни, неясни. Подобно на динозавър, който издъхва и се втвърдява в калта, езикът също се е втвърдил. Налят в калъпа на английския език, животът на Пьетрус би изглеждал ревматичен, безличен.
У Пьетрус му харесва лицето, лицето и ръцете му. Ако изобщо съществува такова нещо като честен труд, Пьетрус е белязан от честен труд. Търпелив, енергичен, жилав. Селянин, paysan, човек от провинцията. Несъмнено лукав, хитрец, сигурно и лъжец, като селяните по целия свят. Честен труд и честна измама.
Той си има и подозрения по въпроса към какво се стреми Пьетрус. Пьетрус няма да се задоволи цял живот да оре своя хектар и половина. Вярно е, Луси е останала по-дълго от своите приятели хипита и цигани, но в очите на Пьетрус Луси е все още пришелка: любителка, по-скоро почитателка на живота във фермата, отколкото фермерка. Пьетрус ще се стреми да изземе земята на Луси. След това ще поиска и земята на Етингер, или поне достатъчна част от нея, за да си отглежда стадото. С Етингер ще се справи по-трудно, Луси днес е тук, утре я няма. Етингер обаче също е селянин, човек на земята, издръжлив, вкоренен. Но Етингер ще умре не след дълго, а синът на Етингер вече не е тук. В това отношение Етингер е сглупил, Добрият селянин се грижи да има много синове.
В представите на Пьетрус хора като Луси нямат място в бъдещето. Но от това не следва, че трябва да се смразяваме с Пьетрус. В провинцията съседите винаги заговорничат един срещу друг, пожелават си един другиму гризачи, лоша реколта, финансова разруха, но в криза винаги са готови да си подадат ръка.
Най-лошо, най-зловещо би било, ако Пьетрус е наел тримата непознати да дадат урок на Луси, платил им е с плячката. Но той не може да го повярва, би било прекалено просто. По всяка вероятност истината е от естество… той търси думата… антропологично, нещо, което не би могло да се проумее за цели месеци, месеци на търпеливи, спокойни разговори с десетки хора, чрез услугите на преводач.
От друга страна, той наистина вярва, че Пьетрус е знаел какво се готви; смята, че Пьетрус би могъл да предупреди Луси. Именно затова не може да престане да зачеква тази тема. Именно затова продължала да притиска Пьетрус.
Пьетрус е изпразнил циментения водоем и го чисти от водораслите. Неприятна работа. Въпреки това той предлага да му помогне. Натикал крака в Лусините гумени ботуши, той влиза във водоема, като внимателно крачи по хлъзгавото дъно. Известно време двамата работят в унисон, стържат, търкат, изхвърлят тинята. След това той не издържа.
— Знаеш ли, Пьетрус, трудно ми е да повярвам, че мъжете, които дойдоха тук, са непознати. Трудно ми е да повярвам, че се появиха отникъде, сториха каквото ни сториха и след това изчезнаха отново като привидения. Трудно ми е също да повярвам, че ни нападнаха, само защото бяхме първите бели, които са срещнали този ден. Как мислиш ти? Греша ли?
Пьетрус пуши лула, старомодна лула с извита дръжка и сребърно капаче върху огнището. Сега се изправя, вади лулата от джоба на гащеризона си, отваря капачето, натиска с пръст тютюна, засмуква лулата незапалена. Взира се замислено над стената на водоема, над възвишенията, в ширинето. Лицето му остава невъзмутимо.
— Полицията трябва да ги открие — казва най-сетне. — Полицията трябва да ги открие и да ги тикне в затвора. Това е работа на полицията.