— Трябва да им купуваш това, трябва да им купуваш онова — продължава Пьетрус, като се разгорещява и вече не слуша. — Например днес вече мъжът не плаща за жената. Аз обаче плащам. — Той размахва ръка над главата на жена си; тя скромно свежда очи. — Аз обаче плащам. Но това е стара мода. Дрехи, дрънкулки, всичко до това опира: плащай, плащай, плащай. — Той отново търка палец о показалец. — Не, момче е по-добре. Освен дъщеря ти. Дъщеря ти е различна. Дъщеря ти струва колкото момче. Почти. — Той се изсмива на духовитостта си. — Е, Луси?
Луси се усмихва, но той знае, че е притеснена.
— Отивам да танцувам — казва тя тихо и се отдалечава.
Танцува сама в солиптичния маниер, който сега сякаш е на мода. Скоро към нея се присъединява младеж — голям, гъвкав, гиздав. Той танцува срещу й, щрака пръсти, пуска усмивки, ухажва я.
Отвън започват да прииждат жени, понесли табан с месо на скара. Въздухът се изпълва с вкусни миризми. Нахлуват и нови гости, млади, шумни, живи, изобщо не „стара мода“. Гощавката се развихря.
В ръцете му поставят чиния с храна. Той я подава на Пьетрус.
— Не — казва Пьетрус, — за теб е. Иначе ще си подаваме чинии цяла нощ.
Пьетрус и жена му прекарват с него много време, предразполагат го. Любезни хора, мисли си той. Селски хора.
Хвърля поглед към Луси. Сега младежът танцува на сантиметри от нея, мята крака високо и със замах ги удря в земята, надува мускули, забавлява се.
В чинията, която държи, има две шилешки пържоли, печен картоф, лъжица ориз, плуващ в сос, резен тиква. Той намира стол, на който да я подпре, като го дели с кльощав старец с воднисти очи. Ще го изям, казва си. Ще го изям и после ще помоля за прошка.
След това вижда до себе си Луси — задъхана, с напрегнато лице.
— Да си тръгваме. Те са тук.
— Кои са тук?
— Видях един от тях отзад. Давид, не искам да правя сцена, но нека да си тръгнем веднага.
— Дръж — той й подава чинията, излиза през задния вход.
Вън има почти толкова гости, колкото и вътре, скупчени около огъня, говорят, пият, смеят се. Някой го гледа втренчено иззад огъня. Изведнъж той проумява. Познава това лице, познава го отблизо. Разбутва телата пред себе си. „Аз обаче ще направя сцена. Жалко, че точно в този ден. Но някои неща не бива да чакат.“
Застава пред хлапака. Третият, глуповатият чирак, наемникът.
— Знам те — казва му мрачно.
Хлапакът не изглежда уплашен. Точно обратното, сякаш е чакал този момент, подготвял се е. Гласът, който излиза от гърлото му, е прегракнал от ярост.
— Кой си ти? — казва хлапакът, но думите му означават нещо друго: „С какво право си тук?“ Цялото му тяло излъчва насилие.
След това при тях е Пьетрус, който говори бързо на кхоса.
Той хваща Пьетрус за ръкава. Пьетрус се изтръгва, изглежда го нетърпеливо.
— Знаеш ли кой е тоя? — пита той Пьетрус.
— Не, не знам това какво е — отвръща Пьетрус гневно. — Не знам каква е белята. Каква е белята?
— Той… този разбойник… беше тук преди, с приятелчетата си. Той е един от тях. Но нека той да ти разкаже за какво става дума. Нека да ти разкаже защо го търси полицията.
— Не е вярно! — изкрещява хлапакът. Отново говори на Пьетрус, поток гневни думи. Музиката продължава да лети към нощното небе, но вече никой не танцува: гостите на Пьетрус започват да се струпват около тях, бутат се, блъскат се, намесват се. Въздухът не е добър.
Пьетрус отваря уста:
— Той казва, че не знае за какво говориш.
— Лъже. Прекрасно знае. Луси ще потвърди.
Но Луси, естествено, няма да потвърди. Как може да очаква от Луси да се изправи пред тези непознати, да погледне хлапака, да го посочи: „Да, той е един от тях. От онези, които извършиха простъпката.“
— Ще се обадя в полицията — казва той.
Зяпачите мърморят неодобрително.
— Ще се обадя в полицията — повтаря той на Пьетрус. Пьетрус стои с каменно лице.
Погълнат от тишина, той се връща вътре, където Луси стои и го чака.
— Да вървим — казва той.
Гостите им правят път. Приятелското отношение е изчезнало. Луси си е забравила фенерчето; загубват се в тъмнината. Луси трябва да си свали обувките; лутат се из картофените лехи и чак тогава стигат до фермата.
Той вече е вдигнал телефона, когато Луси го спира.
— Давид, недей, не го прави. Не е виновен Пьетрус. Ако повикаш полицията, ще му развалиш вечерта. Бъди разумен.