Избягвам изкушението. Коравосърдечно е да кажеш такова нещо на жена, била тя и проста. Въпреки че в нечии очи не е проста. Сигурно е имало време, когато Бил Шо е видял нещо специално в младата Бев. Може би е имало и други мъже.
Той се опитва да си представи Бев двайсет години по-млада, когато вирнатото личице върху къс врат е изглеждало живо, а луничавата кожа — приятна, здрава. Внезапно протяга ръка и прокарва пръст по устните й.
Тя свежда очи, но не помръдва. Точно обратното, отвръща му, прокарвайки устни по дланта му, целувайки я, би могло да се каже, и през цялото време лицето й пламти.
Това е всичко, което се случва. Само дотам стигат. Без да каже нещо повече, той излиза от клиниката. Чува я как гаси лампите след него.
На следващия следобед тя му телефонира.
— Можем ли да се срещнем в клиниката в четири — казва. Това не е въпрос, а уведомление, изречено с писклив, напрегнат глас. Той едва не запитва „Защо?“, но е достатъчно разумен да не го прави. Макар че е изненадан. Може да се хване на бас, че досега тя не е поемала такъв риск. По всяка вероятност в своята невинност тя смята, че така постъпват прелюбодейките: жената телефонира на своя прелъстител и му съобщава, че е готова.
В понеделник клиниката не е отворена. Той си отключва и заключва след себе си. Бев Шо е в кабинета, застанала с гръб към него. Той я взема в обятията си; тя търка ухото си в брадичката му; устните му бръсват твърдите къдрички на косата й.
— Има одеяла — казва тя. — В шкафа. На най-долния рафт.
Две одеяла, розово и сиво, изнесени тайно от дома на жена, която през последния час вероятно се е къпала и пудрила, и парфюмирала в очакване; която може би се е пудрила и парфюмирала всяка неделя и е трупала одеяла в шкафа за всеки случай. Която смята, че понеже идва от големия град, понеже името му се свързва със скандал, той се люби с много жени и очаква да го люби всяка жена, която му пресича пътя.
Трябва да избират между операционната маса и пода. Той разстила одеялата на пода, сивото отдолу, розовото — отгоре. Изключва светлините, излиза от стаята, проверява дали е заключена задната врата, чака. Чува шумоленето на дрехи — тя се съблича. Бев. И през ум не му е минавало, че ще спи с Бев.
Тя лежи под одеялото и само главата й се подава. Дори в здрача гледката не предлага нищо омайващо. Като смъква гащите си, той ляга до нея, прокарва ръце по тялото й. Гърдите й не са кой знае какво. Яка, почти равна, като бъчвичка.
Тя сграбчва ръката му, дава му нещо. Презерватив. Обмислила е всичко, от началото до края.
В последвалия акт той изпълнява дълга си — поне това. Без страст, но и без погнуса. Така че накрая Бев Шо да е доволна. Постигнато е всичко, което е замислила. Той, Давид Лаури, е получил подкрепата, която жената може да окаже на мъжа; нейната приятелка Луси Лаури е получила помощ при трудно посещение.
Не бива да забравям този ден, казва си той, легнал до нея, когато всичко свършва. След сладката млада плът на Мелани Изаакс стигнах дотук. С това ще трябва да свикна, с това, че и с още по-малко.
— Късно е — казва Бев Шо. — Трябва да тръгвам.
Той отмята одеялото и става, без да направи усилие да се прикрие. Нека да гледа своя Ромео до насита, мисли си, да съзерцава приведените му рамене и изпосталелите пищяли.
Наистина е късно. На хоризонта се вижда последният пурпурен лъч; луната се очертава над главите им; във въздуха виси дим; от първата редица колиби през ивицата пустош се донася глъчка. На вратата Бев се притиска до него за последен път, полага глава на гърдите му. Той й го позволява, както й е позволил всичко, от което е смятала, че има нужда. Мислите му се връщат към Ема Бовари, парадираща пред огледалото след първия си значим следобед: „Имам любовник! Имам любовник!“ — пее си Ема. Нека да позволим на горката Бев Шо да се върне вкъщи и също да си пее. И най-добре е той да престане да я нарича „горката Бев Шо“. Ако тя е горка, той пък е съсипан.
Осемнайсета глава
Пьетрус е взел отнякъде трактор назаем — откъде, той няма никаква представа — прикачил е стария плуг с лемежите, ръждясвал зад конюшнята още отпреди Лусиното време. Само за няколко часа изорава цялата си земя. Всичко това — бързо и делово; напълно нетипично за Африка. Навремето, с други думи преди десет години, щяха да са му необходими дни и той щеше да оре с рало и вол.
Какви са шансовете на Луси срещу този нов Пьетрус? Пьетрус е пристигнал като копач, носач, поливач. Сега е прекалено зает за подобни дейности. Къде ще намери Луси копач, носач, поливач? Ако ставаше дума за шах, той би казал, че Луси е разбита по всички фронтове. Ако има малко разум, ще се оттегли: ще се обърне към Поземлената банка, ще сключи споразумение, ще даде фермата на Пьетрус на консигнация, ще се завърне в цивилизацията. Би могла да открие кучкарник в предградията; би могли да разшири бизнеса и с котки. Може дори да се върне към онова, което правеше с приятелите си хипита: етнически тъкани, етническо грънчарство, етническо кошничарство; може да продава гердани на туристите.