Преди години, когато живееше в Италия, той отиде в същата гора между Равена и Адриатическото крайбрежие, където век и половина преди това са ходили на езда Байрон и Тереза. Там някъде, между дърветата, трябва да е било мястото, на което англичанинът за първи път вдигнал полите на осемнайсетгодишната магьосница, невяста на друг мъж. Той би могъл да отлети за Венеция още утре, да хване влака до Равена, да премине през заличените конски дири, да мине край самото място. Той измисля музиката (или музиката го измисля), но не измисля историята. Именно върху тези борови иглички Байрон е обладал своята Тереза, „плаха като газела“, както я нарича, ровейки в дрехите й, зацапвайки с пясък бельото й (конете чакат неподвижни, безразлични) и от тази случка се е родила страстта, която е карала Тереза да вие срещу луната през целия свой живот в треска, която и него е карала да вие, както той си е знаел.
Тереза повежда; той я следва страница след страница. След това един ден от тъмата се появява друг глас, който не е чувал дотогава и не е искал да чуе. От думите става ясно, че това е гласът на Байроновата дъщеря Алегра; но откъде вътре в него идва този глас? „Защо ме изостави? Ела и ме вземи! — зове Алегра, Тъй горещо, тъй горещо, тъй горещо!“ — оплаква се тя в собствен ритъм, който настоятелно прекъсва гласовете на влюбените.
Няма отговор на ненавременния зов на петгодишната. Неприятна, необичана, непогледната от знаменития си баща, тя бива прехвърляна от ръка на ръка и накрая натресена на монахините, за да се погрижат за нея. „Тъй горещо, тъй горещо! — хленчи тя от манастирското легло, в което умира от малария. — Защо си ме забравил?“
Защо не отговаря баща й? Защото животът му е дошъл до гуша; защото предпочита да се върне там, където си е у дома: на другия бряг на смъртта, унесен в съня си. „Горкото ми детенце!“ — пее Байрон колебливо, неохотно, прекалено тихо, за да го чуе тя. Разположени в сянката отстрани, тримата инструменталисти свирят витиеват мотив, едната мелодия се издига нагоре, другата се снишава, това е арията на Байрон.
Двайсет и първа глава
Телефонира му Розалинд.
— Луси ми каза, че си се върнал в града. Защо не си се обадил?
— Още не съм за пред хората.
— Кога ли си бил — коментира тя сухо.
Срещат се в кафене в Клеърмонт.
— Отслабнал си — отбелязва тя. — Какво ти е на ухото?
— Нищо особено — отвръща той и отказва да дава обяснения.
Докато разговарят, тя непрекъснато поглежда към обезобразеното ухо. Той е сигурен, че ако й се наложи да докосне това ухо, тя ще се погнуси. Няма да излезе самарянка от нея. Най-хубавите му спомени са от първите им месеци заедно: жарки нощи в Дърбан, влажни от пот чаршафи, дългото, бяло тяло на Розалинд се мята, предадено на удоволствие, трудно различимо от болката. Две чувствености: това ги обединяваше, макар и временно.
Говорят за Луси, за фермата.
— Нали някаква приятелка живееше с нея? — пита Розалинд. — Грейс?
— Хелън. Хелън се е върнала в Йоханесбург, Предполагам, че са се разделили завинаги.
— В безопасност ли е Луси в онова пусто място?
— Не, не е в безопасност, би трябвало да е откачила, ако се чувства в безопасност. И въпреки всичко иска да остане. За нея това се е превърнало във въпрос на чест.
— Казваш, че са ти откраднали колата.
— Вината е моя. Трябваше да съм по-внимателен.
— Забравих да ти кажа: научих за твоя процес. Подробностите.
— Какъв мой процес?
— Разпит, разследване, както искаш го наречи. Научих, че не си се представил добре.
— Нима? И как научи? Смятах, че е поверително.
— Няма значение. Чух, че не си направил добро впечатление. Че си бил много надменен и нападателен.
— Не съм се опитвал да правя впечатление. Защитавах принцип.
— Може и така да е, Давид, но не може да не си проумял вече, че процесите не се правят, за да се защитават принципи, а за да се представиш най-добре. Според моя източник ти си се представил зле. Какъв е тоя принцип, който си защитавал?
— Свободата на словото. Свободата да мълчиш.
— Звучи благородно. Но ти винаги си се самозалъгвал, Давид. Лъгал си и си се самозалъгвал. Сигурен ли си, че не е било чисто и просто, защото са те хванали със смъкнати гащи?