Пиесата продължава, но около него вече се чувства брожение.
— С-с-с — съска Райън отново.
— Я по-тихо! — възкликва една жена през две места от него и го гледа укорно, макар той да не е издал нито звук.
Налага се да мине покрай пет чифта колене („Извинете… Извинете“), разсърдени погледи, гневни реплики, докато излезе от реда навън във ветровитата, безлунна нощ.
Зад него се чува звук. Той се обръща. Свети цигарка: Райън го е последвал до паркинга.
— Ще ми дадеш ли някакво обяснение? — сопва му се той. — Ще обясниш ли това детинско поведение?
Райън дърпа от цигарата.
— Само ти правех услуга, професорче. Не си ли извади поука?
— Каква е тая поука?
— Стой си при своите.
„При своите“: кой е тоя хлапак, та да му казва кои са „неговите“? Какво знае той за силата, която запокитва абсолютни непознати в прегръдките един на друг, като ги сродява, прави ги добри, кара ги да губят всяка предпазливост? Omnis gens quaecumque se in se perficere vult8. Семето на едно поколение, в стремежа си да се усъвършенства, потъва дълбоко в женското тяло, работейки, за да доведе бъдещето. Стремеж, работа.
Райън говори.
— Остави я на мира, бе! Мелани ще те заплюе в очите, ако те види!
Той пуща цигарата, пристъпва. Под звездите, тъй ярки, сякаш са подпалени, те се изправят лице срещу лице.
— Намери си друг живот, професорче. Мене слушай.
Той кара бавно по главното шосе към „Грийн пойнт“. „Ще те заплюе в очите“ — не беше очаквал това. Ръката му на волана трепери. Шокът на съществуването: трябва да се научи да приема подобни неща по-леко.
Улиците са пълни с проститутки; на светофара му пълни окото една девойка: висока, с миниатюрна черна кожена поличка. „Защо не, мисли си той, в тази нощ на откровения?“
Паркират в задънена уличка по възвишението на Сигнал хил. Девойката е пияна или дрогирана: не може да каже две думи накръст. Въпреки това си свършва работата според очакванията. След това лежи, зарила лице в скута му и си почива. По-млада е, отколкото изглеждаше на уличните лампи, по-млада дори от Мелани. Той полага длан на главата й. Треперенето е спряло. Той се чувства сънлив, доволен; и, странно, има желание да я защитава.
„Значи толкова трябва, мисли си. Как съм могъл да го забравя?“
Не е лош човек, но не е и много добър. Не студен, но не и горещ, дори когато се е развихрил. Не по стандарта на Тереза, дори не по стандарта на Байрон. Няма огън. Каква ще бъде неговата присъда, присъдата на вселената и на всевиждащото й око?
Девойката се размърдва, сяда.
— Къде ме водиш? — избъбря тя.
— Обратно там, където те намерих.
Двайсет и втора глава
Той поддържа връзка с Луси по телефона. В разговорите си тя се старае да го убеди, че във фермата всичко е наред, той се старае да създаде впечатлението, че не се съмнява в думите й. Тя му разказва, че била здравата заета с пролетните цветя, на които точно сега било времето. Кучкарниците се съживявали. Имала две кучета на пълен пансион и се надявала да й поверят още. Пьетрус бил зает със строежа на къщата си, но винаги намирал време да й помага. Семейство Шо я посещавало много често. Не, нямала нужда от пари.
Но нещо в гласа на Луси не му дава мира. Той се обажда на Бев Шо.
— Ти си единствената, която мога да попитам. Кажи ми честно, как е Луси?
Бев Шо отговаря предпазливо.
— Тя какво ти казва?
— Казва ми, че всичко е наред. Но звучи като зомбирана. Все едно че се тъпче с успокоителни. Има ли такова нещо?
Бев Шо избягва отговора. Споменава обаче — и си личи, че подбира думите си внимателно — че се случили „някои нови неща“.
— Какви неща?
— Не мога да говоря, Давид. Не ме карай. Луси трябва сама да ти разправи.
Той телефонира на Луси.
— Налага ми се да пътувам за Дърбан — лъже той. — Там се очертава възможност за някаква работа. Мога ли да остана при теб за ден-два?
— Да не би Бев да е говорила с теб?
— Бев няма нищо общо. Мога ли да дойда?
Той взема самолета до Порт Елизабет и оттам наема кола. Два часа по-късно слиза от магистралата по павирания път, водещ към фермата, фермата на Луси, късчето земя, което притежава Луси.
Дали е и негова тази земя? Не я усеща като своя. Въпреки времето, прекарано тук, тази земя му е чужда.