По време на вечерята — ново откровение.
— Между другото — казва Луси, — хлапакът се завърна.
— Какъв хлапак?
— Хлапакът, с когото ти се скара на гощавката на Пьетрус. Той живее у Пьетрус, помага му. Името му е Полукс.
— Значи не се казва Мнседиси? Нито Нкуабайкхе? Никакво непроизносимо име, просто Полукс?
— Точно така, П-О-Л-У-К-С. И, Давид, дали е възможно за известно време да ни спестиш тая твоя ужасна ирония?
— Не те разбирам.
— Много добре ме разбираш. Години наред я използваше срещу мен, когато бях дете, за да ме тъпчеш. Не може да си забравил. Както и да е, излезе, че Полукс е брат на жената на Пьетрус. Дали това означава кръвен брат, не знам. Но Пьетрус има задължения към него, семейни задължения.
— Започва да ми става ясно. А сега младият Полукс се връща към местопрестъплението и ние трябва да се правим, че нищо не се е случило.
— Няма смисъл от възмущението ти, Давид, няма полза. Според Пьетрус Полукс е изключен от училище и не може да си намери работа. Просто исках да те предупредя, че е тук. На твое място не бих си месила шапката с него. Имам чувството, че не е наред. Но не мога да го прогоня от имота, нямам тази власт.
— Като се има предвид… — той не довършва изречението.
— Като се има предвид какво? Изречи го.
— Като се има предвид, че той може да е бащата на детето, което носиш, Луси, положението ти става абсурдно, по-лошо от абсурдно, зловещо. Не разбирам как не го проумяваш. Умолявам те, напусни фермата, преди да е станало прекалено късно. Това е единственият разумен начин.
— Престани да говориш за „фермата“, Давид. Това не е ферма, просто къс земя, на който отглеждам неща — и двамата го знаем. Иначе — не, нямам намерение да се предам.
Той си ляга с натежало сърце. Нищо не се е променило в отношенията му с Луси, нищо не е зараснало. Ядат се един друг, сякаш никога не е напускал това място.
Сутрин е. Той се прехвърля през новоиздигнатата ограда. Зад старите конюшни съпругата на Пьетрус простира пране.
— Добрутро — казва той. — Търся Пьетрус.
Тя не го поглежда, а вяло посочва към строителната площадка. Движенията й са мудни, тежки. Скоро ще ражда: то се вижда.
Пьетрус поставя стъкла на прозорците. Съществува цял ритуал от поздрави, през който трябва да се мине, но той не е в настроение за такова нещо.
— Луси ми казва, че хлапакът се е върнал — започва той. — Полукс. Хлапакът, който я нападна.
Пьетрус почиства ножа си и го оставя.
— Той е мой роднина — заявява, търкаляйки „р“-то на езика си. — И сега трябва да го напъдя, защото онова се е случило?
— Ти ми каза, че не го познаваш. Излъга ме.
Пьетрус тика лулата между пожълтелите си зъби и смуче яростно. След това вади лулата и му се усмихва широко.
— Аз лъжа. Аз лъжа на тебе. — Смуче отново. — За какво трябва да лъжа на тебе?
— Не питай мен, питай себе си, Пьетрус. Защо лъжеш?
Усмивката е изчезнала.
— Ти заминаваш, ти се връщаш — защо? — Той го гледа предизвикателно. — Нямаш работа тук. Идваш да се грижиш за своето дете. И аз се грижа за своето дете.
— Твоето дете ли? Сега излиза, че той е твое дете, този Полукс.
— Да. Той е дете. Мое семейство, мой народ.
Значи така. Няма вече лъжи. „Мой народ.“ Възможно най-откровеният отговор. Много добре: обаче Луси е негов народ.
— Ти казваш, че е лошо, каквото се е случило — продължава Пьетрус. — Аз също казвам, че е лошо. Лошо е. Но свършва. — Той изважда лулата от устата си, яростно боде въздуха с мундщука. — Свършва.
— Изобщо не е свършено. Не се преструвай, че не разбираш за какво говоря. Не е свършено. Напротив, едва сега започва. И ще продължи много, след като аз умра и ти умреш.
Пьетрус го гледа замислено и не се преструва, че не разбира.
— Той ще се ожени за нея — казва най-сетне. — Ще се ожени за Луси, само че е много млад, много млад за женитба. Още е дете.
— Опасно дете. Млад разбойник. Млад чакал.
Пьетрус не обръща внимание на оскърбленията.
— Да, много е млад, много е млад. Може някой ден да се жени, но не сега. Аз ще се женя.
— Ще се жениш за кого?
— Ще се женя за Луси.
Той не вярва на ушите си. Значи това било, затова била цялата тази фантасмагория — за такова предложение, за такъв удар! Ето ти го пред теб Пьетрус — солиден, дърпащ от празната лула, чакащ отговор.