— Ти ще се ожениш за Луси — подема той внимателно. — Обясни ми какво имаш предвид. Не, чакай, предпочитам да не обясняваш. Не желая да чувам такова нещо. Ние не действаме по такъв начин.
Насмалко да каже „Ние, западняците.“
— Да, виждам, виждам — отговаря Пьетрус. Няма никакво съмнение: той се киска. — Но аз казвам на теб, ти после казваш на Луси. И тогава свършва тая лошотия.
— Луси не желае да се омъжва. Не желае да има мъж. Няма да приеме такова предложение. Не знам как по-ясно да ти го кажа. Тя иска да живее собствения си живот.
— Да, знам — казва Пьетрус. И може би наистина знае. Би било глупаво да подценява Пьетрус. — Но тук — обяснява Пьетрус — е опасно, прекалено опасно. Жена трябва омъжи.
— Опитах се да го обърна на шега — докладва той на Луси след разговора. — Но просто не вярвах на ушите си. Чиста проба изнудване.
— Не е било изнудване. Грешиш. Надявам се да не си избухнал.
— Не, не избухнах. Казах, че ще ти предам предложението му, това е всичко. Казах, че се съмнявам дали ще проявиш интерес.
— Ти обиден ли се почувства?
— Обиден от перспективата да стана тъст на Пьетрус? Не. Смаян, стреснат, занемял, но обиден — не, трябва да ми зачетеш това.
— Защото трябва да ти кажа, че не е за пръв път. От известно време Пьетрус прави намеци. Че ще се почувствам много по-сигурна, ако стана част от неговото домакинство. Това не е шега, не е и заплаха. В известен смисъл той говори сериозно.
— Никак не се съмнявам, че в известен смисъл говори сериозно. Въпросът е — в какъв смисъл. Знае ли, че си…
— Искаш да ме питаш дали знае състоянието ми? Не съм му казала. Но съм сигурна, че двамата с жена му са съпоставили фактите.
— И това няма да го накара да промени решението си?
— Защо да го накара? Това ще ме направи член на семейството. Както и да е, той не се стреми към мен, а към фермата. Фермата е моята зестра.
— Но това е абсурдно, Луси. Той е вече женен! Нали ти ми каза, че има две жени. Как може изобщо да си го помислиш!
— Според мен ти не разбираш същността, Давид. Пьетрус не ми предлага църковен брак, последван от сватбено пътешествие по крайбрежието. Той ми предлага съюз, сделка. Аз давам земята, срещу което ми се позволява да пропълзя под крилото му. Иначе, желае да ми напомни той, оставам без закрила, а съм тлъста плячка.
— И това според теб не е изнудване? Ами личният елемент? В тази оферта няма ли нищо лично?
— Искаш да разбереш дали Пьетрус ще очаква да спя с него? Не съм убедена, че Пьетрус би пожелал да спи с мен, освен за да ми даде да разбера как стоят нещата. Но ако ще говорим честно, не, не желая да спя с Пьетрус. Определено не.
— Тогава няма какво да говорим повече. Да предам ли на Пьетрус решението ти да не приемаш офертата, без да му казвам защо?
— Не. Почакай. Преди да яхнеш коня, отдели един момент, за да обмислиш обективно положението ми. Обективно, аз съм сама жена. Нямам братя. Имам баща, но той е далеч и общо взето е безпомощен в тукашните условия. Към кого мога да се обърна за защита, за закрила? Към Етингер? Само въпрос на време е да намерят Етингер прострелян в гърба. Практически е останал само Пьетрус. Пьетрус може да не е кой знае каква важна фигура, но за малък човек като мен е достатъчен. Поне го познавам. Не храня никакви илюзии спрямо него. Знам на какво се натрисам.
— Луси, в момента продавам къщата си в Кейптаун. Съгласен съм да те изпратя в Холандия. Или пък да ти дам каквото ти е необходимо, за да се установиш на някое място, по-безопасно от това тук. Помисли си.
Все едно че не го е чула.
— Върни се при Пьетрус — казва тя. — Предложи му следното. Кажи, че приемам неговата закрила. Кажи му, че може да измисли каквото си иска, за да обясни връзката ни, и аз няма да му противореча. Ако иска да ме обяви за своя трета съпруга, тъй да бъде. Ако иска да ме нарече любовница — съгласна съм. Но тогава и детето става негово. Детето става част от неговото семейство. Що се отнася до земята, кажи му, че ще му я припиша, ако къщата остане на мен. Ще стана арендаторка на земята му.
— Bywoner.
— Bywoner, да. Но повтарям, къщата си остава моя. Никой няма да влиза в нея без мое разрешение. Включително и той. Освен това си запазвам кучкарниците.
— Нищо няма да излезе, Луси. От юридически гледна точка нищо няма да излезе. Знаеш това.
— Тогава какво предлагаш?
Тя седи по пеньоар и чехли, с вчерашния вестник в скута. Косата й виси безжизнено, тя е напълняла с отпусната, нездрава пълнота. Все повече заприличва на онези жени, които тътрят крака по коридорите на специализираните домове и си говорят самички. Защо му е на Пьетрус да си прави труда да преговаря? Тя няма да изкара дълго: остави я на мира — и в крайна сметка тя ще си капне като гнила круша.