— Вече ти предложих нещо. Две неща.
— Не, няма да напусна. Върви при Пьетрус и му предай думите ми. Кажи му, че се отказвам от земята. Кажи му, че може да я има с кадастъра и с поземлените актове. Той ще умре от радост.
Между тях има разстояние.
— Толкова унизително — казва той накрая. — Такива високи надежди и да свършиш по този начин.
— Да, съгласна съм, унизително е. Но може би е добра изходна точка за ново начало. Може би именно такова нещо трябва да се науча да приемам. Да започвам от кота нула. С нищо. Без резерви… Абсолютно с нищо. Никакви карти, никакви оръжия, никакво имущество, никакви права, никакво достойнство.
— Като куче.
— Да, като куче.
Двайсет и трета глава
Наближава обяд. Той е бил на разходка, извеждайки булдожката Кейти. За негова изненада, Кейти го следва неотлъчно или защото той върви по-бавно, или защото тя е станала по-бърза отпреди. Тя сумти и диша тежко, както винаги, но това сякаш е престанало да го дразни.
Като приближават дома, той забелязва хлапака, онзи, когото Пьетрус беше нарекъл „мой народ“, застанал с лице към задната стена. Отначало смята, че хлапакът пикае; след това осъзнава, че хлапакът наднича през прозорчето на банята и гледа Луси.
Кейти е започнала да ръмжи, но хлапакът е прекалено погълнат от гледката и не внимава. В момента, в който се обръща, двамата го връхлитат. С опакото на ръката си той зашлевява хлапака през лицето.
— Свиня такава! — изкрещява той и отново го зашлевява тъй, че хлапакът се олюлява. — Мръсна свиня такава!
По-скоро стреснат, отколкото наранен, хлапакът се опитва да избяга, но се препъва в собствените си крака. Кейти моментално го връхлита. Зъбите й се сключват над лакътя; тя забива предни крака и ръфа, ръмжейки. Като крещи от болка, хлапакът се опитва да се освободи. Удря с юмрук, но ударите му са безсилни и кучето не им обръща внимание.
Думата още звънти във въздуха: „Свиня!“. Той никога не е изпитвал подобна първична ярост. Би искал хлапакът да си получи заслуженото: хубав бой. Внезапно фрази, които е избягвал цял живот, започват да му се струват справедливи и правилни: „Да му дам един урок, да му покажа къде му е мястото.“ Значи така става, мисли си той, значи това било да си дивак!
Рита хлапака така яко, че го просва встрани. Полукс! Ама че име!
Кучето променя позицията си, като се възкачва върху хлапака, яростно ръфа ръката му и скъсва ризата му. Хлапакът се опитва да отмести кучето, но то не помръдва.
— Ау-у-у-у-у! — вие от болка хлапакът. — Всичките ще ви убия! — изкрещява той.
След това на сцената се появява Луси.
— Кейти! — заповядва тя.
Кучето я поглежда косо, но не се подчинява.
Като коленичи, Луси сграбчва нашийника на кучето и започва да говори тихо и настойчиво. Кучето неохотно отслабва хватката си.
— Как си? — пита тя.
Хлапакът стене от болка. От носа му текат сополи.
— Ще ви убия! — задъхва се той. Изглежда, като че ще се разплаче.
Луси запретва ръкава му. Виждат се следите от кучешките зъби; пред очите им на черната кожа избиват мънистенца кръв.
— Ела, да влезем да те измием — казва тя. Хлапакът смръква сополи и сълзи и клати глава.
Луси е завита само с пешкир. Като става, пешкирът се плъзга и оголва гърдите й.
Последния път, когато видя гърдите на дъщеря си, те бяха свенливи розови пъпки на шестнайсетгодишна. Сега са тежки, кръгли, почти млечни. Никой не помръдва. Той не може да откъсне поглед от гърдите; хлапакът ги зяпа безсрамно. У него отново се надига ярост, замъглява погледа му.
Луси загърбва и двамата, закрива се. С бързо движение хлапакът скача на крака и търтва да бяга колкото може по-далеч.
— Всички ще ви убием! — изкрещява. Той се обръща: като гази нарочно по картофената леха, хлапакът се мушва под телената ограда и се отдалечава към къщата на Пьетрус. Походката му отново става наперена, макар да е притиснал ръката си до себе си.
Луси е права. Това момче не е наред, не е нормално. Необуздано дете в тялото на млад мъж. Но има и друго, някакъв аспект от цялата история, който той не разбира. Какво цели Луси, като защитава хлапака?