— Щях да участвам в състезанието с брат ми, който да свири на китарата — каза тя, — но той ме изостави. Дали би имал нещо против да излезеш на сцената заедно с мен?
Първият импулс на Вали беше да откаже. Имаше свой репертоар от песни и нито една от тях не беше дует. Но Каролин беше очарователна и той търсеше причина да продължи разговора с нея.
— Ще трябва да репетираме — отвърна той с изпълнен със съмнение глас.
— Можем да излезем навън. Кои песни беше намислил?
— Щях да изпълня „Всичките ми премеждия“, а после — „Тази страна е твоя страна“.
— Какво ще кажеш за „Нох ейнен танц“?
Тя не беше част от репертоара на Вали, но той знаеше мелодията, пък и беше лесна за свирене.
— Никога не съм се замислял за комична песен.
— Ще се хареса на публиката. Можеш да пееш думите на мъжа, когато той й казва да се прибере у дома при болния си съпруг, после аз ще изпея „Само още един танц“ и последния стих ще изпеем заедно.
— Да опитаме.
Излязоха навън. Беше ранно лято и още беше светло. Седнаха на един праг и опитаха песента. Звучаха добре заедно, а Вали импровизира хармония на последния стих.
Каролин имаше чист контраалтов глас, който според Вали можеше да звучи и вълнуващо, затова предложи за контраст втората им песен да е тъжна. Тя отхвърли „Всичките ми премеждия“ като прекалено потискаща, но хареса „Вината е само моя“, бавен спиричуъл. Когато я започнаха, косъмчетата по врата на Вали настръхнаха.
Един американски войник, който влизаше в клуба, им се усмихна и им каза на английски:
— Боже мой, та това са близнаците Бобси.
Каролин се засмя и каза на Вали:
— Май си приличаме. Светли коси и зелени очи. Кои са близнаците Бобси?
Вали не беше забелязал какъв цвят са очите й и беше поласкан, че тя е обърнала внимание на неговите.
— Никога не съм ги чувал.
— Все едно, звучи като хубаво име за дует. Като „Евърли Брадърс“.
— Трябва ли ни име?
— Ще ни трябва, ако спечелим.
— Добре. Да се връщаме. Би трябвало вече почти да е дошъл нашият ред.
— Още нещо — каза тя. — Когато пеем „Нох ейнен танц“, трябва от време на време да се поглеждаме и да се усмихваме.
— Добре.
— Почти като гаджета, нали разбираш. Ще изглежда добре на сцената.
— Разбира се.
Нямаше да му е трудно да се усмихва на Каролин, все едно му е приятелка.
В клуба някакво русо момиче подрънкваше на китарата и пееше „Товарен влак“. Не беше толкова красива като Каролин, но беше хубава по един по-очевиден начин. После един виртуозен китарист изпълни някакъв блус със сложна апликатура. И тогава Дани Хаусман обяви името на Вали.
Когато се изправи пред публиката, Вали се почувства напрегнат. Повечето китаристи имаха хубави кожени ремъци, но Вали така и не си направи труда да си купи и инструментът висеше на врата му на връв. Сега внезапно му се прищя да имаше ремък.
— Добър вечер. Ние сме близнаците Бобси — обяви Каролин.
Вали изсвири един акорд и запя. Усети, че вече не го е грижа за ремъка. Песента беше валсова и той дрънкаше весело. Каролин се преструваше на покварена жена и в отговор Вали се превърна в строг пруски лейтенант.
Публиката се разсмя.
Тогава с Вали се случи нещо. В клуба имаше само стотина души и звукът беше не повече от одобрително колективно кискане, но му даде непознато досега усещане, малко като шемета на първото дръпване от цигара.
Хората се засмяха още няколко пъти и накрая аплодираха шумно.
Това се хареса на Вали дори повече.
— Обичат ни! — развълнувано прошепна Каролин.
Вали подхвана „Вината е само моя“, като подръпваше стоманените струни с нокти, за да изостри драмата на прискърбните седминки, и множеството се смълча. Каролин се промени и се превърна в отчаяна паднала жена. Вали наблюдаваше публиката. Никой не разговаряше. Една жена се беше просълзила и той се запита дали не е преживяла онова, за което Каролин пееше.
Приглушената съсредоточеност беше още по-приятна от смеха.
Накрая хората аплодираха и завикаха за още.
Правилото изискваше по две изпълнения, затова Вали и Каролин слязоха от сцената, пренебрегвайки виковете за бис. Но Хаусман им каза да се върнат. Не бяха репетирали трета песен и се спогледаха панически. После Вали попита:
— Знаеш ли „Тази страна е твоя страна“?