Каролин кимна.
Публиката се присъедини, което накара Каролин да запее по-силно. Вали се изненада от мощта на гласа й. Изпя висока хармония и гласовете им се понесоха над шума от тълпата.
Когато най-сетне слязоха от сцената, Вали беше въодушевен. Очите на Каролин блестяха.
— Наистина бяхме добри! — каза тя. — Бива те повече от брат ми.
— Да ти се намират цигари? — попита Вали.
Поседяха още един час на състезанието и пушиха.
— Мисля, че бяхме най-добрите — каза Вали.
Каролин беше по-предпазлива.
— Харесаха русото момиче, което пя „Товарен влак“.
Най-сетне обявиха резултата.
Близнаците Бобси бяха втори.
Победи двойничката на Джоун Баес.
— Та тя едва свиреше! — ядоса се Вали.
Каролин беше по-философски настроена.
— Хората харесват Джоун Баес.
Клубът започна да се опразва и Вали и Каролин се отправиха към вратата. Вали се чувстваше потиснат. Като излизаха ги спря Дани Хаусман. Беше малко над двадесетгодишен и се обличаше в модерни небрежни дрехи — черен пуловер с висока яка и джинси.
— Можете ли следващия понеделник да се справите с половин час?
Вали беше прекалено изненадан да отговори, но Каролин бързо каза:
— Разбира се!
— Ама имитаторката на Джоун Баес победи — рече Вали, а после си помисли: „Защо ли споря?“.
Дани отговори:
— Вие двамата явно имате репертоар, който да радва публиката за повече от две изпълнения. Имате ли достатъчно песни за програма?
Вали отново се поколеба, а Каролин се включи веднага:
— До понеделник ще имаме.
Вали си припомни, че баща му има намерението да го затвори вкъщи за цял месец, обаче реши да не го споменава.
— Благодаря — рече Дани. — Заемате ранната част, от осем и половина. Елате в седем и половина.
Двамата излязоха въодушевени на осветената от лампите улица. Вали нямаше представа какво ще направи по въпроса с баща си, но беше оптимист, че всичко ще се нареди.
Оказа се, че и Каролин живее в Източен Берлин. Взеха автобус и започнаха да обсъждат какво ще изпълнят следващата седмица. Имаше множество песни, които и двамата знаеха.
Слязоха от автобуса и се отправиха към парка. Каролин се свъси и рече:
— Човекът зад нас.
Вали погледна назад. На тридесет-четиридесет метра зад тях имаше мъж с кепе, който вървеше и пушеше.
— Какво за него?
— Не беше ли в Минезенгер?
Мъжът не погледна Вали, макар той да го зяпаше.
— Не мисля така — отвърна Вали. — Харесваш ли „Евърли Брадърс“?
— Да!
Както си вървяха, Вали започна да подрънква „Трябва само да помечтая“ на китарата, която висеше на връв на шията му. Каролин се присъедини с желание. Пяха заедно, докато минаваха през парка. Вали засвири хита на Чък Бери „Отново в САЩ“.
Докато ревяха рефрена „Толкова съм щастлив, че живея в САЩ“, Каролин внезапно спря.
— Шшт!
Вали осъзна, че са стигнали до границата и видя трима Фопо под уличната лампа, които ги гледаха злонамерено.
Млъкна веднага с надеждата да са спрели навреме.
Единият полицай беше сержант. Погледна покрай Вали. Вали проследи погледа му и забеляза, че мъжът с кепето кимва отсечено. Сержантът пристъпи към Вали и Каролин и каза:
— Документите.
Човекът с кепето говореше по радиостанция.
Вали се свъси. Явно Каролин беше права — следили ги бяха.
Хрумна му, че Ханс може да стои зад това.
Възможно ли беше да е толкова дребнав и отмъстителен?
Да, възможно беше.
Сержантът погледна личната карта на Вали и каза:
— Ти си само на петнадесет. Не би трябвало да си навън толкова късно.
Вали си прехапа езика. Нямаше смисъл да спори с полицията.
Сержантът погледна и личната карта на Каролин и каза:
— Ти си на седемнадесет! Какво правиш с това дете?
Това накара Вали да си припомни разправията с баща си и той ядосано подхвърли:
— Не съм дете.
Сержантът не му обърна внимание.
— А би могла да излезеш с мен — каза той на Каролин. — Аз съм истински мъж.
Другите двама полицаи се разсмяха одобрително.
Каролин не отговори, обаче сержантът настояваше:
— Какво ще кажеш?
— Трябва да сте се побъркали — тихо продума Каролин.