— И аз съжалявам — отвърна тя.
Най-сетне колите пред тях се дръпнаха встрани и автобусът ги подмина. Но изпитанието не беше свършило: конвоят още го следваше. После Джордж чу познато пукане. Когато автобусът почна да криволичи из платното, той разбра, че е спукана гума. Шофьорът забави и спря пред някаква бакалия. Фирмата гласеше Форсайт и Син.
Шофьорът скочи навън. Джордж го чу да казва:
— Две спукани гуми?
После влезе в магазина, навярно да се обади за помощ.
Джордж беше напрегнат като струна. Една спукана гума беше просто злополука, две бяха засада.
И наистина, колите от конвоя спираха и дузина бели мъже в неделни костюми се сипнаха от тях, крещяха и ругаеха, размахваха оръжия, диваци на пътеката на войната. Стомахът на Джордж отново се сви, когато ги видя как тичат към автобуса, грозните им лица бяха разкривени от омраза. Той разбра защо очите на майка му се напълниха със сълзи, когато заговори за белите южняци.
Начело на глутницата беше един юноша, който замахна с лоста си и радостно строши един прозорец.
Следващият човек опита да влезе вътре. Единият от двамата яки бели пътници застана на най-горното стъпало и измъкна револвер в потвърждение на теорията на Мария, че двойката са щатски полицаи в цивилно облекло. Натрапникът отстъпи и полицаят заключи вратата.
Джордж се боеше дали това не е грешка. А ако се наложеше участниците в Похода спешно да излязат навън?
Мъжете навън започнаха да клатят автобуса, като че опитваха да го преобърнат, и през цялото време викаха „Убийте негрите! Убийте негрите!“. Пътничките пищяха. Мария се притисна в Джордж по начин, който би му доставил удоволствие, ако не се боеше за живота си.
Видя, че навън пристигат двама униформени полицаи, и се обнадежди; но за негов гняв, патрулните не направиха нищо да озаптят тълпата. Погледна и двамата цивилни в автобуса: изглеждаха глупаво и уплашени. Явно униформените не подозираха за колегите си под прикритие. Магистралните патрули на Алабама очевидно бяха и дезорганизирани, и расисти.
Джордж отчаяно се заоглежда за нещо, което би могъл да използва в защита на Мария и на самия себе си. Да излязат от автобуса и да бягат? Да легнат на пода? Да грабне пистолета на единия щатски полицай и да застреля неколцина бели? Всяка възможност изглеждаше дори по-лоша от бездействието.
Взираше се гневно в двамата магистрални патрулни навън, а те гледаха, все едно нищо нередно не се случва. Та те бяха полицаи, за Бога! Какво си въобразяваха, че вършат? Щом не прилагаха закона, какво право имаха да носят униформа?
После забеляза Джоузеф Хюго. Нямаше възможност за грешка: Джордж познаваше добре тези изпъкнали сини очи. Хюго се приближи към единия полицай и го заговори, после двамата се разсмяха.
Хюго беше кука.
„Ако се измъкна жив оттук“, рече си Джордж, „този блюдолизец ще съжалява“.
Мъжете навън викаха на участниците в похода да излязат от автобуса. Джордж чу „Елате тук и си го получете, негролюбци!“ Затова реши, че в автобуса е по-безопасно.
Но не задълго.
Един от тълпата се беше върнал при колата си да отвори багажника и сега тичаше към автобуса с нещо горящо в ръце. Хвърли някаква пламтяща буца през един от строшените прозорци. След секунди буцата избухна в сив дим. Но оръжието не беше само димка. Подпали тапицерията и след миг гъсти черни изпарения започнаха да давят пътниците.
— Има ли въздух отпред? — викна някаква жена.
— Изгорете негрите! Изпържете ги! — чу Джордж отвън.
Всички се мъчеха да излязат през вратата. Пътеката беше претъпкана с давещи се хора. Някои натискаха напред, но явно нещо пречеше.
— Слизайте от автобуса! — викна Джордж. — Слизайте всички!
— Вратата не се отваря! — викна в отговор някой отпред.
Джордж си спомни, че щатският полицай с пистолета беше заключил вратата, за да удържи навън тълпата.
— Ще се наложи да скачаме през прозорците! — изкрещя той. — Хайде!
Стъпи върху една седалка и изрита повечето от останалото в прозореца стъкло навън. После свали сакото си и го провеси, за да даде някаква защита от назъбените парченца, които още стърчаха от рамката.
Мария кашляше безпомощно.
— Ще изляза пръв и ще те хвана, щом скочиш — каза Джордж. Улови за равновесие гърба на седалката, стъпи на ръба, сви се на две и скочи. Чу как ризата му се скъса на някакво стъкло, но не усети болка и заключи, че се е разминал без нараняване. Приземи се в тревата до шосето. Тълпата боязливо се беше отдръпнала от горящия автобус. Джордж се обърна и протегна ръце към Мария.