— Прехвърли се като мене! — викна той.
Нейните обувки с високи токчета бяха много по-слаби от неговите половинки с бомбета и той се зарадва, че е пожертвал сакото си, когато видя малките й стъпала на ръба на прозореца. Мария беше по-ниска, но женствената й фигура беше по-широка. Той потръпна, когато хълбокът й се одра на парче стъкло, щом тя се промъкна. Но роклята й не се скъса и след миг тя падна в ръцете му.
Удържа я лесно. Не беше тежка, а и той беше в добра форма. Остави я права, но тя падна на колене, борейки се за въздух.
Джордж се озърна. Нападателите още се държаха на разстояние. Погледна в автобуса. Кора Джоунс стоеше на пътеката, кашляше и се въртеше, твърде потресена и объркана, та да се спаси.
— Кора, елате тук! — викна й Джордж. Тя чу името си и го погледна. — Елате през прозореца като нас! Ще Ви помогна! — Тя явно разбра. С труд стъпи на седалката, като продължаваше да стиска чантата. Поколеба се при вида на назъбените парчета стъкло по цялата рамка; но дрехата й беше дебела и тя явно реши, че порязването е по-добро от това да се задуши до смърт. Стъпи с един крак на перваза. Джордж се пресегна през прозореца, стисна я за ръката и я свали. Тя се отдалечи с олюляване и замоли за вода.
— Трябва да се махнем от автобуса! — извика Джордж на Мария. — Резервоарът може да избухне.
Но Мария така се раздираше от кашлица, че явно не можеше да помръдне. Джордж подложи една ръка под гърба й и другата под коленете й и я вдигна. Отнесе я по посока на бакалията и я остави на земята, когато прецени, че са на безопасно разстояние.
Погледна назад и забеляза, че автобусът вече се опразва бързо. Най-сетне вратата беше отворена и от нея с препъване излизаха хора. Други скачаха през прозорците.
Пламъците нараснаха. Когато последните пътници излязоха, вътрешността на автобуса се превърна в пещ. Джордж чу някакъв мъж да вика нещо за резервоара и тълпата поде вика: „Ще гръмне! Ще гръмне!“. Всички се пръснаха подплашено и се отправиха по-надалеч. После се чу дълбоко бучене, огънят внезапно лумна и автобусът се разтресе от взрива.
Джордж беше съвсем сигурен, че вътре не е останал никой и си каза: „Поне никой не умря — засега“.
Взривът явно позасити глада на тълпата за насилие. Стояха наоколо и гледаха как автобусът гори.
Пред бакалията се беше събрала малка тълпа местни жители и мнозина приветстваха нападателите; но сега от сградата излезе младо момиче с ведро вода и няколко пластмасови чаши. Даде на госпожа Джоунс да пийне, после отиде при Мария, която с благодарност пресуши чашата и помоли за още.
Приближи някакъв младеж с угрижено изражение. Имаше лице на плъх, челото и брадичката му бяха скосени назад и открояваха острия нос и изпъкналите зъби, а косата му беше зализана с помада.
— Как си, миличка? — попита той Мария. Ала криеше нещо и когато Мария понечи да му отговори, той вдигна високо лост и замахна да го стовари върху темето й. Джордж се пресегна да я предпази и лостът падна тежко върху лявата му предмишница. Болката беше страшна и той изрева. Мъжът отново вдигна лоста. Въпреки наранената ръка Джордж се хвърли напред с дясното рамо и връхлетя толкова силно, че онзи полетя.
Обърна се пак към Мария и видя, че трима от тълпата търчат към него с явното намерение да отмъстят за плъхоподобния си другар. Джордж твърде рано беше решил, че са се наситили на насилие.
Беше свикнал да се бие. Като студент участваше в харвардския отбор по борба, а докато учеше за степента си по право, беше треньор на същия отбор. Но това тук нямаше да е честен бой по правилата. При това имаше само една здрава ръка.
От друга страна, Джордж беше ходил на училище в един пропаднал вашингтонски квартал и знаеше как да се бие мръсно.
Тримата се движеха към него един до друг, затова Джордж се премести настрани. Това не само ги отдалечи от Мария, но и ги постави в колона по един.
Първият диво замахна с желязна верига.
Джордж пъргаво отстъпи и веригата го пропусна. Ускорението от замахването извади нападателя от равновесие. Докато той залиташе, Джордж изрита краката му и онзи рухна на земята. Изтърва веригата.
Вторият се спъна в падналия. Джордж пристъпи напред, обърна се гърбом и го халоса в лицето с десния си лакът с надеждата да му размести челюстта. Мъжът извика задавено и изтърва джантата, с която се бе въоръжил.