— По дяволите. От какво?
— Пневмония.
Таня не познаваше лично Бодян, но го беше интервюирала, преди да го сполетят неприятности. Освен изключително надарен, той беше и топъл и добросърдечен човек. Съветски артист, на когото се възхищаваха в цял свят, той беше живял много привилегировано, ала все още беше способен публично да се гневи на несправедливостите, причинени на по-малко щастливите от него хора — и затова го пратиха в Сибир.
— Още ли го карат да работи? — попита Василий.
Таня поклати глава.
— Той не може. Но не го пращат в болница. Просто си лежи на нара по цял ден и състоянието му се влошава.
— Видя ли го?
— Не, по дяволите. Достатъчно опасно беше да питам за него. Ако бях отишла и в трудовия лагер, щяха да ме задържат там.
Василий й поднесе чай и захар.
— Получава ли въобще някакви медицински грижи?
— Не.
— Доби ли някаква представа колко още му остава да живее?
Таня поклати глава.
— Вече знаеш всичко, което знам аз.
— Трябва да разпространим тази новина.
Таня се съгласи.
— Единственият начин да спасим живота му е да известим за болестта му с надеждата властта да прояви добрия вкус да се засрами.
— Да пуснем ли специално издание?
— Разбира се — отвърна Таня. — Днес.
Василий и Таня правеха нелегален вестник, наречен Несъгласие. Репортажите им бяха за цензура, демонстрации, съдебни процеси и политически затворници. В кабинета си в „Радио Москва“ Василий разполагаше с циклостил, който обикновено ползваше за размножаване на сценариите. На него печаташе тайно по петдесет екземпляра от всяко издание на Несъгласие. Повечето хора, които го получаваха, на свой ред правеха копия на пишеща машина или дори на ръка и разпространението се увеличаваше. На руски тази система се наричаше самиздат и беше много популярна: така се разпространяваха цели романи.
— Ще го напиша — Таня отиде до шкафа и измъкна цял кашон суха котешка храна. Тикна ръце между пелетите и извади пишеща машина в калъф. Тази машина използваха за Несъгласие.
Пишещите машини бяха уникални, като почерците. Всяка машина си имаше свои особености. Буквите никога не бяха съвършено равни: някои бяха малко издигнати, други — леко изместени. Отделните букви се износваха или повреждаха по свой отличителен начин. Следователно специалистите от милицията можеха да свържат машината с напечатаното на нея. Ако Несъгласие се пишеше на същата машина като сценариите на Василий, някой щеше да забележи. Затова Василий открадна една стара машина от плановия отдел, отнесе я вкъщи и я зарови в котешката храна, за да я скрие от случаен поглед. Едно по-усърдно претърсване би я открило, но стигнеше ли се до усърдно претърсване, с Василий тъй или инак щеше да е свършено.
В кашона имаше и специална химизирана хартия, каквато се ползваше в циклостила. Машината нямаше лента: буквите пробиваха хартията и циклостилът вкарваше мастило в дупките.
Таня написа репортажа за Бодян и заяви, че генералният секретар Никита Хрушчов ще е лично отговорен, ако един от най-големите тенори на СССР умре в затворнически лагер. Обобщи основните точки от съдебния процес на Бодян за антисъветска дейност, включително неговата пламенна защита на художествената свобода. За да отклони подозренията от себе си, тя подвеждащо приписа сведенията за болестта на Бодян на въображаем почитател на операта в КГБ.
Когато привърши, даде два листа циклостилна хартия на Василий и каза:
— Направих го сбито.
— Чехов е казал, че краткостта е сестра на таланта — Василий бавно прочете репортажа и кимна одобрително. — Сега ще ида в радиото да го размножа. После може да го занесем на площад „Маяковски“.
Таня не се изненада, но не беше и спокойна.
— Безопасно ли е?
— Не, разбира се. Това е културно събитие, което не е организирано от властта. И затова ни устройва.
По-рано през същата година младите московчани бяха започнали да се събират неформално около паметника на болшевишкия поет Владимир Маяковски. Някои четяха на глас стихове и привличаха още народ. Зародил се беше импровизиран поетичен фестивал и някои от произведенията, които се декламираха при паметника, бяха прикрито критични към властта.
При Сталин подобно явление щеше да трае десет минути, но Хрушчов беше реформатор. Неговата програма съдържаше ограничена степен на културна търпимост и до момента не беше направено нищо срещу поетичните четения. Но либерализацията правеше две стъпки напред и една назад. Братът на Таня обясняваше, че зависи от това дали Хрушчов се справя добре и се чувства политически силен или търпи несполуки и се бои от преврат от страна на консервативните си кремълски противници. Каквато и да беше причината, не можеше да се предскаже как ще постъпят властите.