Димка още мислеше как да отвърне, когато Наталия го изпревари:
— В това състезание ние не можем да победим — отвърна тя отривисто и разумно. — Съединените щати са по-богати от Съветския съюз и те лесно могат да посрещнат всяко увеличение на нашите въоръжени сили.
Димка прецени, че тя е по-разумна от консервативния си началник. Погледна я признателно и продължи:
— Оттук следва и политиката на другаря Хрушчов на мирно съвместно съществуване, която ни позволява да харчим по-малко за армията и вместо това да влагаме средства в селското стопанство и промишлеността.
Кремълските консерватори ненавиждаха мирното съвместно съществуване. За тях конфликтът с капитализма и империализма беше война до смърт.
С крайчеца на окото си Димка забеляза, че в залата влиза секретарката му Вера, умна и нервозна жена на четиридесетина години. Той махна да я отпрати.
Не беше лесно да се отърве от Филипов.
— Нека не позволяваме едно наивно гледище за световната политика да ни насърчи да свием армията си прибързано — с презрение рече той.
— Надали можем да претендираме, че побеждаваме на международната сцена. Погледнете как ни предизвикват китайците. Това отслабва позицията ни във Виена.
Защо Филипов толкова се стараеше да го изкара глупак? Димка изведнъж си спомни, че Филипов искаше работа в кабинета на Хрушчов — работата, която Димка получи.
— Както Залива на свинете отслаби Кенеди — отвърна той. Американският президент беше разрешил един налудничав план на ЦРУ за инвазия в Куба на място, наречено Залива на свинете: схемата се беше объркала и Кенеди беше унизен. — Мисля, че позицията на нашия ръководител е по-силна.
— Въпреки това другарят Хрушчов се провали… — поде Филипов и млъкна, понеже усети, че отива твърде далеч. Обсъжданията на предварителните заседания бяха откровени, но имаше някакви граници.
Димка прегърна тази моментна слабост.
— В какво се провали другарят Хрушчов, другарю? Осветлете ни, ако обичате.
Филипов чевръсто се поправи.
— Ние не успяхме да постигнем главната си външнополитическа цел: трайно решение на въпроса с Берлин. ГДР е наш пограничен пост в Европа. Нейните граници пазят границите на Полша и Чехословакия. Неуточненият й статут не може да се търпи повече.
— Добре — рече Димка и с изненада установи някаква увереност в гласа си. — Мисля, че достатъчно обсъдихме общите положения. Преди да закрия тази среща, ще обясня какво мисли другарят генерален секретар по въпроса.
Филипов зина да възрази срещу внезапния край на заседанието, но Димка го скастри:
— Другарите ще се изказват по покана на председателя — каза той, като преднамерено направи гласа си остър и дрезгав. Всички се умълчаха.
— Във Виена другарят Хрушчов ще каже на Кенеди, че ние не можем да чакаме повече. Направихме разумни предложения за уреждане на положението на Берлин, а от американците чуваме само, че те не искат проблеми. — Неколцина от присъстващите закимаха. — Ако не се споразумеем по един план, ще каже другарят Хрушчов, ние ще предприемем едностранни действия. А ако американците опитат да ни спрат, ще отговорим на силата със сила.
Настана продължително мълчание. Димка се възползва от него, стана и заключи:
— Благодаря ви за присъствието.
Наталия каза на глас онова, което всички мислеха:
— Означава ли това, че сме готови за война с Америка заради Берлин?
— Генералният секретар не вярва, че ще има война — предложи им Димка уклончивия отговор, който беше получил от Хрушчов. — Кенеди не е луд.
Докато се оттегляше от масата, долови, че Наташа го гледа едновременно изненадано и възхитено. Сам не можеше да повярва, че е проявил подобна твърдост. По принцип не беше мекушав, но хората тук бяха влиятелни и умни, а той ги беше надвил. Постът му беше помогнал: колкото и да беше нов, бюрото в кабинета на генералния секретар му даваше власт. И, колкото и да беше странно, враждебността на Филипов също помогна. Всички биха могли да симпатизират на необходимостта да се държи твърдо с човек, който опита да отслаби позицията на вожда.
Вера се въртеше в преддверието. Тя беше опитна сътрудничка на политици и трудно изпадаше в паника. Интуицията внезапно подсказа нещо на Димка.
— Сестра ми, нали? — попита той.