Скоро разбра.
— Ела в кабинета ми, Вали. Искам да си поговорим — влезе през двойните врати в по-малкия салон, който използваше като домашен кабинет. Вали го последва. Татко седна зад писалището. Вали знаеше, че трябва да остане прав. — Преди месец разговаряхме за пушенето — каза татко.
Вали веднага се почувства виновен. Беше пропушил, за да изглежда по-голям, но му хареса и сега вече му беше навик.
— Обеща да се откажеш.
По мнението на Вали въобще не беше работа на баща му дали пуши или не.
— Отказа ли се?
— Да — излъга Вали.
— Не знаеш ли, че мирише?
— Май да.
— Можах да те подуша още щом влязох в салона.
Сега Вали се почувства глупак. Спипали го бяха в детинска лъжа. Това обаче не го настрои по-приятелски към баща му.
— Затова знам, че не си се отказал.
— Защо ме питаш тогава?
Вали ненавиждаше сприхавия тон, който долови в гласа си.
— Надявах се да ми кажеш истината.
— Надяваше се да ме хванеш.
— Ако искаш, вярвай и в това. Предполагам, че и сега в джоба ти има пакет цигари.
— Да.
— Остави го на бюрото ми.
Вали извади цигарите от джоба на панталоните си и ядно ги хвърли на писалището. Татко му ги взе и небрежно ги метна в някакво чекмедже. Бяха Лъки Страйк, не долнопробните източногермански ф6, при това почти цял пакет.
— Няма да излизаш вечер в продължение на един месец — каза татко. — Поне няма да ходиш по барове, където хората свирят на банджо и пушат през цялото време.
От паника стомахът на Вали се сви. Бореше се да остане спокоен и разумен.
— Не е банджо. Китара е. И не е възможно да не излизам цял месец.
— Не се дръж нелепо. Ще правиш каквото ти кажа.
— Добре — отчаяно се съгласи Вали. — Но не започваме тази вечер.
— Започваме веднага.
— Но довечера трябва да ида в клуб Минезенгер.
— Тъкмо от този род места искам да те задържа настрани.
Старият беше невъзможен!
— Няма да излизам цял месец, броено от утре, става ли?
— Карантината ти няма да обслужва твоите планове. Това ще развали замисъла. Предназначението й е да ти причини неудобство.
В такова настроение татко не можеше да бъде отклонен от решението си, но Вали бе обзет от безсилен гняв и затова опита:
— Ти не разбираш! Тази вечер участвам в състезание в Минезенгер — това е уникална възможност.
— Няма да отлагам наказанието ти, за да ти позволя да свириш на банджо!
— На китара, стар глупак такъв! На китара!
Вали излетя навън.
Трите жени в съседната стая явно бяха чули всичко и го зяпнаха.
— О, Вали… — продума Ребека.
Той си взе китарата и излезе от стаята.
Докато слезе долу, нямаше план, само гняв; но когато съгледа входната врата, разбра какво ще прави. С китара в ръка излезе и затръшна вратата така, че къщата се разтресе.
Горе един прозорец се отвори и той чу как баща му вика:
— Върни се, чуваш ли? Върни се в същата минута или ще си имаш още по-големи неприятности.
Вали продължи да крачи.
Първо беше просто гневен, но след малко се изпълни с възторг. Не се беше подчинил на баща си и дори го беше нарекъл стар глупак! Отправи се на запад с пружинираща стъпка. Но скоро еуфорията му отмина и той започна да се чуди какви ли ще бъдат последиците. Баща му не приемаше леко неподчинението. Командваше децата и работниците си и очакваше да го слушат. Но какво щеше да направи? Вече от две или три години Вали беше твърде голям, за да го напляскат. Днес татко се опита да го задържи вкъщи, все едно е затвор, но не успя. Понякога татко заплашваше, че ще го спре от училище и ще го накара да работи, но Вали смяташе, че това е празна заплаха: на татко нямаше да му е удобно из неговата скъпоценна фабрика да вилнее непокорен юноша. Все пак Вали имаше чувството, че старецът ще измисли нещо.
Улицата, по която вървеше, преминаваше от Източен в Западен Берлин на едно кръстовище. На ъгъла мързелуваха и пушеха трима Фопо, източногермански полицаи. Имаха правото да спират всеки, който пресичаше невидимата граница. Не беше възможно да разговарят с всеки, понеже толкова много — хиляди — хора минаваха всеки ден, включително много Гренцгенгер, източни берлинчани, които работеха на запад за по-високи заплати в ценни дойчмарки. Бащата на Вали беше Гренцгенгер, но работеше за печалба, не за заплата. Самият Вали минаваше оттатък поне веднъж седмично, обикновено за да иде с приятелите си в някое западноберлинско кино, където показваха американски филми със секс и насилие. Те бяха по-вълнуващи от назидателните приказки в комунистическите киносалони.