Вали отново се поколеба, а Каролин се включи веднага:
— До понеделник ще имаме.
Вали си припомни, че баща му има намерението да го затвори вкъщи за цял месец, обаче реши да не го споменава.
— Благодаря — рече Дани. — Заемате ранната част, от осем и половина. Елате в седем и половина.
Двамата излязоха въодушевени на осветената от лампите улица. Вали нямаше представа какво ще направи по въпроса с баща си, но беше оптимист, че всичко ще се нареди.
Оказа се, че и Каролин живее в Източен Берлин. Взеха автобус и започнаха да обсъждат какво ще изпълнят следващата седмица. Имаше множество песни, които и двамата знаеха.
Слязоха от автобуса и се отправиха към парка. Каролин се свъси и рече:
— Човекът зад нас.
Вали погледна назад. На тридесет-четиридесет метра зад тях имаше мъж с кепе, който вървеше и пушеше.
— Какво за него?
— Не беше ли в Минезенгер?
Мъжът не погледна Вали, макар той да го зяпаше.
— Не мисля така — отвърна Вали. — Харесваш ли „Евърли Брадърс“?
— Да!
Както си вървяха, Вали започна да подрънква „Трябва само да помечтая“ на китарата, която висеше на връв на шията му. Каролин се присъедини с желание. Пяха заедно, докато минаваха през парка. Вали засвири хита на Чък Бери „Отново в САЩ“.
Докато ревяха рефрена „Толкова съм щастлив, че живея в САЩ“, Каролин внезапно спря.
— Шшт!
Вали осъзна, че са стигнали до границата и видя трима Фопо под уличната лампа, които ги гледаха злонамерено.
Млъкна веднага с надеждата да са спрели навреме.
Единият полицай беше сержант. Погледна покрай Вали. Вали проследи погледа му и забеляза, че мъжът с кепето кимва отсечено. Сержантът пристъпи към Вали и Каролин и каза:
— Документите.
Човекът с кепето говореше по радиостанция.
Вали се свъси. Явно Каролин беше права — следили ги бяха.
Хрумна му, че Ханс може да стои зад това.
Възможно ли беше да е толкова дребнав и отмъстителен?
Да, възможно беше.
Сержантът погледна личната карта на Вали и каза:
— Ти си само на петнадесет. Не би трябвало да си навън толкова късно.
Вали си прехапа езика. Нямаше смисъл да спори с полицията.
Сержантът погледна и личната карта на Каролин и каза:
— Ти си на седемнадесет! Какво правиш с това дете?
Това накара Вали да си припомни разправията с баща си и той ядосано подхвърли:
— Не съм дете.
Сержантът не му обърна внимание.
— А би могла да излезеш с мен — каза той на Каролин. — Аз съм истински мъж.
Другите двама полицаи се разсмяха одобрително.
Каролин не отговори, обаче сержантът настояваше:
— Какво ще кажеш?
— Трябва да сте се побъркали — тихо продума Каролин.
Мъжът се докачи:
— Е, това беше направо грубо.
Вали беше забелязал това у някои мъже. Ако момичето ги разкара, те се дразнят, но приемат всеки друг отговор за насърчение. Какво се очаква от жената тогава?
— Върнете ми картата, ако обичате — каза Каролин.
— Девствена ли си? — попита сержантът.
Каролин се изчерви.
Двамата други полицаи пак се разкикотиха.
— Трябва да го пишат на личните карти на жените — каза сержантът. — Девствена или не.
— Престанете — намеси се Вали.
— Нежен съм с девствениците.
Вали кипеше.
— Униформата не Ви дава право да тормозите момичетата!
— О, нима? — сержантът не им връщаше картите.
Бежов Трабант 500 спря и от него слезе Ханс Хофман. Вали започна да се страхува. Как можа да попадне в такава беда? Всичко, което направи, беше да пее в парка.
Ханс се приближи и каза:
— Покажи ми това, което виси на врата ти.
Вали събра сили да попита:
— Защо?
— Защото подозирам, че се ползва за пренасяне на капиталистическо-империалистическа пропаганда в Германската демократична република. Дай насам.
Китарата беше толкова ценна, че колкото и да се боеше, Вали не се подчини.
— А ако не я дам? Ще ме арестуват ли?
— Да, в крайна сметка — отговори Ханс.
Куражът на Вали се изпари. Преметна връвта през главата си и подаде китарата на Ханс.
Ханс хвана китарата, все едно ще засвири, дръпна струните и запя на английски „Ти си само хрътка“. Тримата от Фопо се разсмяха истерично.
Оказа се, че и ченгетата слушат поп музика по радиото.