Джордж отчаяно се заоглежда за нещо, което би могъл да използва в защита на Мария и на самия себе си. Да излязат от автобуса и да бягат? Да легнат на пода? Да грабне пистолета на единия щатски полицай и да застреля неколцина бели? Всяка възможност изглеждаше дори по-лоша от бездействието.
Взираше се гневно в двамата магистрални патрулни навън, а те гледаха, все едно нищо нередно не се случва. Та те бяха полицаи, за Бога! Какво си въобразяваха, че вършат? Щом не прилагаха закона, какво право имаха да носят униформа?
После забеляза Джоузеф Хюго. Нямаше възможност за грешка: Джордж познаваше добре тези изпъкнали сини очи. Хюго се приближи към единия полицай и го заговори, после двамата се разсмяха.
Хюго беше кука.
„Ако се измъкна жив оттук“, рече си Джордж, „този блюдолизец ще съжалява“.
Мъжете навън викаха на участниците в похода да излязат от автобуса. Джордж чу „Елате тук и си го получете, негролюбци!“ Затова реши, че в автобуса е по-безопасно.
Но не задълго.
Един от тълпата се беше върнал при колата си да отвори багажника и сега тичаше към автобуса с нещо горящо в ръце. Хвърли някаква пламтяща буца през един от строшените прозорци. След секунди буцата избухна в сив дим. Но оръжието не беше само димка. Подпали тапицерията и след миг гъсти черни изпарения започнаха да давят пътниците.
— Има ли въздух отпред? — викна някаква жена.
— Изгорете негрите! Изпържете ги! — чу Джордж отвън.
Всички се мъчеха да излязат през вратата. Пътеката беше претъпкана с давещи се хора. Някои натискаха напред, но явно нещо пречеше.
— Слизайте от автобуса! — викна Джордж. — Слизайте всички!
— Вратата не се отваря! — викна в отговор някой отпред.
Джордж си спомни, че щатският полицай с пистолета беше заключил вратата, за да удържи навън тълпата.
— Ще се наложи да скачаме през прозорците! — изкрещя той. — Хайде!
Стъпи върху една седалка и изрита повечето от останалото в прозореца стъкло навън. После свали сакото си и го провеси, за да даде някаква защита от назъбените парченца, които още стърчаха от рамката.
Мария кашляше безпомощно.
— Ще изляза пръв и ще те хвана, щом скочиш — каза Джордж. Улови за равновесие гърба на седалката, стъпи на ръба, сви се на две и скочи. Чу как ризата му се скъса на някакво стъкло, но не усети болка и заключи, че се е разминал без нараняване. Приземи се в тревата до шосето. Тълпата боязливо се беше отдръпнала от горящия автобус. Джордж се обърна и протегна ръце към Мария.
— Прехвърли се като мене! — викна той.
Нейните обувки с високи токчета бяха много по-слаби от неговите половинки с бомбета и той се зарадва, че е пожертвал сакото си, когато видя малките й стъпала на ръба на прозореца. Мария беше по-ниска, но женствената й фигура беше по-широка. Той потръпна, когато хълбокът й се одра на парче стъкло, щом тя се промъкна. Но роклята й не се скъса и след миг тя падна в ръцете му.
Удържа я лесно. Не беше тежка, а и той беше в добра форма. Остави я права, но тя падна на колене, борейки се за въздух.
Джордж се озърна. Нападателите още се държаха на разстояние. Погледна в автобуса. Кора Джоунс стоеше на пътеката, кашляше и се въртеше, твърде потресена и объркана, та да се спаси.
— Кора, елате тук! — викна й Джордж. Тя чу името си и го погледна. — Елате през прозореца като нас! Ще Ви помогна! — Тя явно разбра. С труд стъпи на седалката, като продължаваше да стиска чантата. Поколеба се при вида на назъбените парчета стъкло по цялата рамка; но дрехата й беше дебела и тя явно реши, че порязването е по-добро от това да се задуши до смърт. Стъпи с един крак на перваза. Джордж се пресегна през прозореца, стисна я за ръката и я свали. Тя се отдалечи с олюляване и замоли за вода.
— Трябва да се махнем от автобуса! — извика Джордж на Мария. — Резервоарът може да избухне.
Но Мария така се раздираше от кашлица, че явно не можеше да помръдне. Джордж подложи една ръка под гърба й и другата под коленете й и я вдигна. Отнесе я по посока на бакалията и я остави на земята, когато прецени, че са на безопасно разстояние.
Погледна назад и забеляза, че автобусът вече се опразва бързо. Най-сетне вратата беше отворена и от нея с препъване излизаха хора. Други скачаха през прозорците.
Пламъците нараснаха. Когато последните пътници излязоха, вътрешността на автобуса се превърна в пещ. Джордж чу някакъв мъж да вика нещо за резервоара и тълпата поде вика: „Ще гръмне! Ще гръмне!“. Всички се пръснаха подплашено и се отправиха по-надалеч. После се чу дълбоко бучене, огънят внезапно лумна и автобусът се разтресе от взрива.