Бодян беше оперен певец, заловен да вкарва два екземпляра от Доктор Живаго, с които се беше сдобил в Италия. Сега беше в трудов лагер.
Сърцето на Таня заби гузно. Подозираше ли я Даниил? Като за мъж, той беше необикновено интуитивен.
— Не — излъга тя. — Защо питаш? Чул ли си нещо?
— Нищо.
Даниил се върна на писалището си.
Таня почти беше завършила третата статия, когато Пьотр Опоткин спря до бюрото й и се зачете с увиснала между устните цигара. Опоткин, главният редактор на статиите, беше як мъж с лоша кожа. За разлика от Даниил, той не беше професионален журналист, а комисар, политическо лице. Работата му беше да се грижи статиите да не нарушават ръководната линия на Кремъл и единствената му квалификация за тази работа беше строгата му правоверност.
Прочете първите няколко страници и отсъди:
— Казах ти да не пишеш за времето.
Беше от някакво село северно от Москва и още говореше със северноруски акцент.
Таня въздъхна.
— Пьотр, поредицата е за Сибир. Хората вече знаят, че там е студено. Никой няма да се излъже.
— Но тук всичко е за времето.
— Разказва се как една находчива млада московчанка гледа семейството си в тежките условия и го прави като едно голямо приключение.
Даниил се включи в разговора.
— Тя е права, Пьотр. Ако въобще не споменем студа, хората ще решат, че статията е боклук и няма да повярват и една дума от нея.
— Не ми харесва — упорстваше Пьотр.
— Трябва да признаеш — настоя Даниил, — че при Таня звучи вълнуващо.
Опоткин се умисли.
— Може и да си прав — рече той и пусна листовете обратно в подноса. — В събота вечер у дома има празненство — каза той на Таня. — Дъщеря ми завършва гимназия. Питах се дали ти и брат ти бихте искали да дойдете?
Опоткин безуспешно се мъчеше да се издигне в обществото и устройваше болезнено скучни празненства. Таня знаеше, че може да отговори и от името на брат си.
— Бих искала, а и съм сигурна, че Димка също би искал, но майка ни има рожден ден. Толкова съжалявам.
Опоткин видимо се обиди.
— Много лошо — рече той и се отдалечи.
Когато вече не можеше да ги чуе, Даниил каза:
— Майка ти няма рожден ден, нали?
— Да.
— Той ще провери.
— И ще разбере, че съм се извинила любезно, понеже не искам да ида.
— Би трябвало да посещаваш неговите празненства.
Таня не искаше да води този спор. Имаше по-важни работи на главата. Трябваше да напише статиите, да се измъкне оттук и да спаси живота на Устин Бодян. Но Даниил беше добър началник, при това свободомислещ, и тя потисна нетърпението си.
— На Пьотр не му пука дали присъствам на неговите угощения или не. Той иска брат ми, който работи за Хрушчов — Таня беше навикнала на усилията на хората да се сприятеляват с нея заради влиятелното й семейство. Покойният й баща беше полковник от КГБ, тайните служби; а вуйчо й Володя беше генерал от военното разузнаване.
Даниил притежаваше журналистическо упорство.
— Пьотр ни отстъпи за сибирските статии. Трябва да му покажеш, че си признателна.
— Ненавиждам неговите празненства. Приятелите му се напиват и опипват чуждите съпруги.
— Не искам той да ти има зъб.
— И защо би го сторил?
— Ти си много привлекателна — Даниил не я ухажваше. Той живееше с един приятел и Таня беше сигурна, че е един от онези мъже, които нямат влечение към жените. Говореше суховато: — Красива, надарена и — най-лошото — млада. На Пьотр няма да му е трудно да те намрази. Постарай се малко повече с него.
Даниил се отдалечи бавно.
Таня разбра, че той навярно има право, но реши да мисли за това по-късно, и отново насочи вниманието си към пишещата машина.
По обед взе от лавката чиния картофена салата и сельодка и се нахрани на бюрото си.
Скоро завърши третата статия. Предаде листовете на Даниил.
— Отивам у дома да спя — каза тя. — Моля те, недей да звъниш.
— Добра работа. Наспи се хубаво.
Таня прибра тетрадката в чантата си и излезе от сградата.
Сега трябваше да се увери, че не я следят. Беше уморена, а това значеше, че е вероятно да направи някоя глупава грешка. Тревожеше се.
Подмина автобусната спирка, върна се няколко преки до предишната и взе автобуса оттам. В това нямаше смисъл, тоест всеки, който направеше същото, я следеше.
Никой не постъпи така.