Мария бе любезна и гостоприемна, но скоро се изясни, че държавният секретар Джеймс Бейкър не изпитва същото. Немците чакаха пред кабинета му пет минути, после десет. Мария определено не можеше да си намери място. Ребека взе да се притеснява. Това не можеше да бъде недоразумение. Да караш вицеканцлера на Германия да те чака беше премерена обида. Бейкър беше враждебно настроен.
По-рано Ребека бе чувала, че американците правят такива неща. Впоследствие щяха да съобщят на пресата, че са се държали с посетителите така заради възгледите им, и в печата у дома щяха да се появят компрометиращи истории. Роналд Рейгън бе постъпил по същия начин с лидера на британската опозиция Нийл Кинък — също привърженик на разоръжаването.
Ребека не обръщаше внимание на обидата сама по себе си. Мъжете в политиката доста позираха. Бяха просто като момчета, които мерят мъжеството си. Това обаче означаваше, че срещата ще бъде непродуктивна, което пък бяха лоши новини за разведряването.
След петнадесет минути ги поканиха да влязат. Бейкър бе слаб, атлетичен мъж с тексаски акцент, но в него нямаше нищо селяшко — беше безупречно избръснат и облечен. Ръкува се подчертано кратко е Ханс-Дитрих Геншер и започна:
— Ние сме дълбоко разочаровани от вашето отношение.
За щастие, Геншер не беше мекушав. Беше вицеканцлер и външен министър на Германия от петнадесет години и знаеше как да не обръща внимание на лошите обноски. Оплешивяващ, очилат мъж, той имаше пълно, раздразнително лице.
— Според нас вашата политика е остаряла — отвърна той. — Положението в Европа се промени и вие трябва да вземете това под внимание.
— Ние трябва да поддържаме силата на възпиращите ядрени сили на НАТО — възрази Бейкър, все едно повтаряше мантра.
Геншер овладя нетърпението си с видимо усилие.
— Ние не сме съгласни — както и народът ни. Четирима от петима германци желаят изтегляне на всички ядрени оръжия от Европа.
— Те са подведени от пропагандата на Кремъл!
— Ние живеем в демократична държава. В крайна сметка нацията решава.
В кабинета беше и Дик Чейни, американският секретар по отбраната.
— Една от главните цели на Кремъл е да направи Европа безядрена — заяви той. — Не бива да попадаме в капана им!
Геншер бе очевидно раздразнен да бъде поучаван върху европейската политика от хора, които знаеха много по-малко от него по въпроса. Той приличаше на учител, който напразно опитва да обясни нещо на прекалено тъпи ученици.
— Студената война свърши — заяви той.
Ребека потресено видя, че дискусията ще бъде напълно безполезна. Никой не слушаше — всички бяха взели решенията си предварително.
Права беше. Двете страни си разменяха гневни забележки още няколко минути, после срещата свърши.
Нямаше снимки.
Докато германците си тръгваха, Ребека преравяше ума си за някакъв начин да спаси събитието, но не откри нищо.
Във фоайето я заговори Мария Самърс:
— Не стана така, както го очаквах.
Това не бе оправдание, но най-близкото, което Мария можеше да изрече в своето положение.
— Няма проблем — отвърна й Ребека. — Жалко, че нямаше повече диалог и по-малко надпревара.
— Има ли нещо, което да можем да направим, за да сближим високопоставените хора по този въпрос?
Ребека щеше да каже, че не знае, когато я осени мисъл.
— Може би има — каза тя. — Защо да не доведете президента Буш в Европа? Нека сам да види. Нека говори с поляците и унгарците. Смятам, че това ще промени мнението му.
— Права сте — съгласи се Мария. — Ще го предложа. Благодаря Ви.
— Успех — пожела й Ребека.
60.
Лили Франк и семейството й бяха смаяни.
Гледаха новините по западногерманската телевизия. Всички в Източна Германия гледаха западногерманска телевизия, дори комунистическите апаратчици — човек можеше да го разбере по ъгъла на антените на покривите им.
Тук се бяха събрали Карла и Вернер, родителите на Лили, заедно с Каролин и Алис и годеникът на Алис — Хелмут.
Днес, втори май, унгарците отвориха границата си с Австрия.
Не го направиха потайно. Правителството проведе пресконференция в Хегешалом, където пътят Виена-Будапеща прекосяваше границата. Може би почти опитваха да предизвикат съветска реакция. Много церемониално, пред стотици чужди камери, системата за електронно следене и алармите по цялата граница бяха изключени.