Семейство Франк гледаше невярващо.
Хванали гигантски резачки за тел, граничарите започнаха да кълцат оградата, да свалят големи правоъгълници бодлива тел, да ги отнасят настрани и небрежно да ги трупат на купчина.
— Боже мой, Желязната завеса пада — произнесе Лили.
— Съветите няма да търпят това — заключи Вернер.
Лили не бе тъй уверена. Напоследък не беше сигурна в нищо.
— Унгарците със сигурност не биха направили това, ако не са очаквали Съветите да го приемат, нали така?
Баща й поклати глава.
— Може и да си мислят, че ще им се размине…
Алис светеше от надежда.
— Но това означава, че Хелмут и аз можем да напуснем! — каза тя.
Тя и годеникът й отчаяно искаха да се измъкнат от Източна Германия.
— Можем просто да заминем за Унгария, все едно отиваме на почивка, и после да пресечем границата!
Лили ги подкрепяше — тя жадуваше Алис да има липсвалите й възможности в живота. Но едва ли можеше да е тъй лесно.
— Можем ли? Наистина ли? — попита Хелмут.
— Не, не можете — твърдо му отвърна Вернер и посочи екрана на телевизора. — Най-напред, все още не виждам когото и да е да пресича границата. Нека видим какво наистина става. Второ, във всеки момент унгарското правителство може да промени позицията си и да започне да арестува хората. Трето, ако унгарците наистина започнат да пускат хората да си заминават, Съветите ще изпратят танковете си и ще прекратят това.
На Лили й се струваше, че баща й е може би твърде песимистичен. Вече седемдесетгодишен, той бе станал плах с възрастта. Отнесе се презрително към идеята за дистанционни управления за телевизорите и когато те бързо станаха абсолютно необходими, фабриката му трябваше да наваксва с усилия.
— Ще видим — възрази Лили. — През следващите дни някои неизбежно ще опитат да избягат. Тогава ще видим дали някой ще ги спре.
Алис въодушевено се обади:
— Ами ако дядо Вернер бърка? Не можем просто да пренебрегнем такъв шанс! Какво да правим?
— Звучи опасно — притесни се майка й Каролин.
Вернер се обърна към Лили:
— Какво те кара да мислиш, че правителството на ГДР ще продължи да ни позволява да ходим до Унгария?
— Ще им се наложи — заяви Лили. — Ако прекъснат летните отпуски на хиляди семейства, със сигурност ще настане революция.
— Дори и да е безопасно за други, за нас може да се окаже различно.
— Защо?
— Понеже сме семейство Франк — ядосано продължи Вернер. — Майка ти е била общински съветник — социалдемократ, сестра ти унижи Ханс Хофман, Вали уби граничар, а ти и Каролин пеете протестни песни. А и семейният бизнес е в Западен Берлин, тъй че не могат да го конфискуват. Винаги сме били дразнител за комунистите. Следователно, за нещастие, получаваме и особено отношение.
— Значи трябва да вземем специални предпазни мерки, това е всичко. Алис и Хелмут ще бъдат извънредно внимателни.
— Искам да тръгна, независимо от опасността — натърти Алис. — Осъзнавам риска и съм готова да го поема.
Тя изгледа обвинително дядо си.
— Отгледал си две поколения при комунизма. Той е долен, брутален, а и е разорен — и въпреки това продължава да съществува. Аз искам да живея на Запад. Хелмут иска същото. Искаме децата ни да растат в свобода и просперитет.
Тя се обърна към годеника си.
— Нали така?
— Да — потвърди той, макар и Лили да усети, че е по-притеснен от Алис.
— Това е безумие — каза Вернер.
Карла се обади за пръв път.
— Не е безумие, скъпи — твърдо заяви тя на Вернер. — Да, опасно е. Спомни си обаче какво сме вършили, рисковете, които сме поемали за свободата.
— Някои от нас загинаха.
Карла не се даваше.
— Но смятахме, че си струва рискът.
— Водеше се война. Нацистите трябваше да бъдат надвити.
— Това е войната на Алис и на Хелмут — Студената война.
Вернер се поколеба, сетне въздъхна.
— Може би си права — неохотно пророни той.
— Чудесно — рече Карла. — В такъв случай да съставим план.
Лили отново погледна телевизора. В Унгария продължаваха да свалят оградата.
В деня на изборите в Полша Таня отиде на черква с Данута — тя беше кандидат.