Выбрать главу

Изглежда, че повечето бяха избрали кандидати на Солидарност. Разбира се, извадката на Таня бе напълно ненаучна.

Тя отиде до Данута за обяд, а после двете жени оставиха Марек с децата и отидоха с колата на Таня до щаба на Солидарност на горния етаж на кафене Сюрприз в центъра на града.

Тук настроението беше жизнерадостно. Допитванията до общественото мнение даваха преднина на Солидарност, само че на това никой не разчиташе, понеже петдесет на сто бяха неопределили се. От друга страна, според съобщенията от цяла Полша, духът бил висок. Лично Таня се усещаше жизнена и оптимистична. Независимо от резултата, явно в страна от съветския блок се провеждаха истински избори, и дори само това беше повод за радост.

След затварянето на избирателните секции същата вечер Таня отиде с Данута, за да види как се броят гласовете й. Моментът беше напрегнат. Ако властите решаха да излъжат, то те разполагаха с огромно количество начини да нагласят резултата. Наблюдателите на Солидарност следяха внимателно, но никой не забеляза сериозни нередности. Само по себе си това беше смайващо.

И Данута спечели съкрушително.

От страшната й изненада Таня разбра, че тя не го е очаквала в действителност.

— Аз съм депутат — невярващо произнесе тя. — Избрана съм от народа.

После върху лицето й се разля широка усмивка и тя започна да приема поздравите на всички. Толкова много хора я целунаха, че Таня започна да се тревожи за хигиената.

Щом можаха да се измъкнат, те се върнаха с колата по осветените улици до кафене Сюрприз, където всички се бяха събрали около телевизорите. Резултатът на Данута не беше единствената смазваща победа — засега кандидатите на Солидарност се справяха по-добре от очакванията.

— Това е чудесно! — каза Таня.

— Не, не е — мрачно отвърна Данута.

Таня видя, че хората от Солидарност са потиснати. Изненада се от мрачната реакция на отличните новини.

— Какво става, по дяволите?

— Твърде добре се представяме — обясни Данута. — Комунистите няма да го приемат. Ще има реакция.

Таня не се беше замислила за това.

— Засега правителството не е спечелило нищо — продължи Данута. — Дори където срещу тях няма съперник, някои от кандидатите им не са събрали и минималните петдесет процента. Твърде унизително е. Ярузелски ще трябва да отхвърли резултатите.

— Ще говоря с брат си — рече Таня.

Разполагаше със специален номер, който й позволяваше бързо да се свърже с Кремъл. Късно бе, но Димка все още се намираше в кабинета си.

— Да, Ярузелски току-що се обади — съобщи й той. — Май комунистите са претърпели унизително поражение.

— Какво каза Ярузелски?

— Иска отново да въведе военно положение, точно както преди осем години.

Сърцето на Таня помръкна.

— Проклятие.

Тя си припомни как ЗОМО влачеше Данута към затвора, докато децата й плачеха.

— Не отново.

— Предлага да обяви изборите за нищожни и заяви, че „Ние все още държим лостовете на властта в ръцете си“.

— Вярно е — мрачно произнесе Таня. — Всичкото оръжие е в тях.

— Ярузелски обаче се бои да свърши всичко това сам. Иска подкрепата на Горбачов.

Таня се поокуражи.

— И какво каза той?

— Все още не е дал отговор. В момента го будят.

— Според теб какво ще направи?

— Вероятно ще остави Ярузелски да се оправя със собствените си проблеми. Това поне са твърденията му от последните четири години. Само че не мога да бъда сигурен. Да види партията толкова силно отхвърлена при едни свободни избори… това може да се окаже много дори и за Горбачов.

— Кога ще разбереш?

— Горбачов просто ще каже „да“ или „не“ и ще заспи отново. Обади ми се след час.

Таня окачи слушалката. Не знаеше какво да мисли. Ярузелски определено беше готов да затегне гайките, да арестува всички активисти на Солидарност, да суспендира гражданските свободи и отново да наложи диктатура както през 1981 година. Усетеше ли някоя комунистическа страна полъха на свободата, винаги ставаше това. Горбачов обаче обяви, че старите дни се свършили. Беше ли вярно?

Полша щеше да го установи.

Таня съзерцаваше телефона в състояние на напрегната агония. Какво да каже на Данута? Не искаше да паникьосва всички. Може би все пак трябваше да ги предупреди за намеренията на Ярузелски.